Нис­ко­то ка­чес­т­во на на­уч­но­то зна­ние за ико­но­ми­ка, вед­но с не­го­во­то го­ля­мо ми­рог­лед­но вли­я­ние в рам­ки­те на на­шия (ев­ро­пейс­кия) свят, во­ди до драс­ти­чен спад на ка­чес­т­во­то на на­ши­те (ев­ро­пейс­ки­те) управ­ля­ва­щи ели­ти, спад, кой­то на­ми­ра най-яр­ко про­яв­ле­ние във въз­ник­ва­не­то и устой­чи­во­то съ­щес­т­ву­ва­не на сил­но не­га­тив­на тeн­ден­ция в раз­ви­ти­е­то на ин­дус­т­ри­ал­ния чо­веш­ки ка­пи­тал на на­ши­те (ев­ро­пейс­ки­те) на­ро­ди, спря­мо то­зи на на­ро­ди­те от Из­точ­на Азия.

И въп­ре­ки че драс­тич­ни­ят спад на ка­чес­т­во­то на управ­ля­ва­щи­те ели­ти на ев­ро­пейс­кия свят, по­ро­ден от нис­ко­то ка­чес­т­во на на­уч­но­то зна­ние за ико­но­ми­ка, има и мно­го дру­ги сму­ща­ва­щи про­яв­ле­ния и из­гле­ди за ло­ши дъл­гос­роч­ни послед­с­твия, ня­ма сле­ди от се­ри­оз­ни ин­вес­ти­ции за из­ход от то­ва със­то­я­ния чрез пре­ход на на­уч­но­то зна­ние за ико­но­ми­ка от сред­но­ве­ков­но (схо­лас­тич­но) на съв­ре­мен­но (ин­же­нер­но) ни­во на ка­чес­т­ве­но раз­ви­тие.

Нис­ко­то ни­во на ка­чес­т­ве­но раз­ви­тие на на­уч­но­то зна­ние за ико­но­ми­ка е обект на (по­ве­че не­о­съз­на­та, от­кол­ко­то осъз­на­та) за­щи­та от стра­на на ели­та на све­тов­но­то мно­жес­т­во от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца, ко­и­то от по­зи­ци­я­та на за­во­ю­ван от тях и признат от об­щес­т­во­то про­фе­си­о­на­лен и длъж­нос­тен ав­то­ри­тет, съз­да­ват, раз­ви­ват и раз­прос­т­ра­ня­ват днес съ­щес­т­ву­ва­що­то на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та във всич­ки ней­ни из­ме­ре­ния – зна­ние, ко­е­то (раз­глеж­да­но в срав­не­ние със зна­ни­е­то за ме­ди­ци­на) все още се на­ми­ра на сред­но­ве­ков­но (схо­лас­тич­но) ни­во на ка­чес­т­ве­но раз­ви­тие.

Све­тов­но­то мно­жес­т­во от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца, ко­и­то пе­че­лят па­ри­те си ка­то съз­да­ват, раз­ви­ват и раз­прос­т­ра­ня­ват днес съ­щес­т­ву­ва­що­то на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та, мо­же да бъ­де опре­де­лен ка­то „Све­то­вен ком­п­лекс за на­уч­на ико­но­ми­чес­ка схо­лас­ти­ка“.

Све­тов­ни­ят ком­п­лекс за на­уч­на ико­но­ми­чес­ка схо­лас­ти­ка е ре­ал­но съ­щес­т­ву­ващ. На­че­ло стои „Све­тов­ни­ят Ико­но­ми­чес­ки Фо­рум“, а не­го­ви не­пос­ред­с­тве­ни под­глас­ни­ци са ком­па­ни­и­те от „Го­ля­ма­та чет­вор­ка“ за биз­нес оди­ти и кон­сул­ти­ра­не. То­ва са „Price­water­house­Coopers“, „Ernst & Young“, „Deloitte“ и „KPMG“ – за 2019-та го­ди­на при­хо­ди­те им са по­ве­че от 150 ми­ли­ар­да $.

Те­зи 150 ми­ли­ар­да $ са са­мо ня­кол­ко про­цен­та от об­щи­те при­хо­ди за съ­ща­та го­ди­на на „Све­тов­ния ком­п­лекс за на­уч­на ико­но­ми­чес­ка схо­лас­ти­ка“, при­хо­ди, ко­и­то са труд­но опре­де­ли­ми, но със си­гур­ност са на по­ря­дък по-го­ле­ми и по­лу­че­ни за раз­ви­тие и при­лож­но раз­прос­т­ра­не­ние на рет­рог­рад­но на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та.

Проб­ле­мът с нис­ко­то (сред­но­ве­ков­но) ни­во на ка­чес­т­во на се­га раз­прос­т­ра­ня­ва­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка – вед­но с по­ро­де­ни­те от не­го устой­чив спад на ка­чес­т­во­то на на­ши­те (ев­ро­пейс­ки­те) управ­ля­ва­щи ели­ти и сил­но не­га­тив­на­та тен­ден­ция в раз­ви­ти­е­то на ин­дус­т­ри­ал­ния чо­веш­ки ка­пи­тал на на­ши­те (ев­ро­пейс­ки­те) на­ро­ди, спря­мо то­зи на на­ро­ди­те от Из­точ­на Азия – мо­же и тряб­ва да бъ­де ре­шен.

Проб­ле­мът мо­же да бъ­де ре­шен по един един­с­т­вен на­чин: чрез це­ле­на­со­че­ни так­ти­чес­ки и стра­те­ги­чес­ки ин­вес­ти­ции.

Так­ти­чес­ки ин­вес­ти­ции (от по­ря­дъ­ка на ня­кол­ко ми­ли­о­на € го­диш­но) през след­ва­щи­те три до че­ти­ри го­ди­ни за съз­да­ва­не на за­ро­диш на све­тов­но мно­жес­т­во от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца, ко­и­то мо­гат да съз­да­ват, раз­ви­ват и раз­прос­т­ра­ня­ват но­во ка­чес­т­во на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та във всич­ки ней­ни из­ме­ре­ния.

Стра­те­ги­чес­ки ин­вес­ти­ции (от по­ря­дъ­ка на де­сет­ки и сто­ти­ци ми­ли­о­ни € го­диш­но) през след­ва­щи­те пет до се­дем го­ди­ни за раз­рас­т­ва­не и ста­би­ли­зи­ра­не на мно­жес­т­во от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца, ко­и­то мо­гат да съз­да­ват, раз­ви­ват и раз­прос­т­ра­ня­ват но­во ка­чес­т­во на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та във всич­ки ней­ни из­ме­ре­ния.

Как­то и раз­рас­т­ва­не пър­во на об­що­ев­ро­пейс­ко, а след то­ва и на све­тов­но мно­жес­т­во от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца, ко­и­то мо­гат да съз­да­ват, раз­ви­ват и раз­прос­т­ра­ня­ват на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та във всич­ки ней­ни из­ме­ре­ния.

Тряб­ва да бъ­де ре­шен, за­що­то не­го­во­то не­ре­ша­ва­не во­ди до ес­ка­ли­ра­що на­рас­т­ва­не на по­ли­ти­чес­ко­то напре­же­ние меж­ду САЩ и ЕС от ед­на стра­на, и Ру­сия и Ки­тай от дру­га – про­цес, кой­то ако не бъ­де овла­дян, ра­но или къс­но, ще пре­рас­не в све­то­вен во­е­нен кон­ф­ликт.