Базисно знание за икономика средновековие развитие economics
Източник: „ДРИН“

Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка е на сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие

Как един Ма­ни­фест во­ди ця­ла фон­да­ция напред с ед­но от най-про­ти­во­ре­чи­ви­те твър­де­ния, ко­и­то сте чу­ва­ли ня­ко­га, а имен­но:

Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка е все още на сред­но­ве­ков­но ни­во на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие, спря­мо ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на и в то­зи си вид, то има съ­щес­т­ве­ни фун­к­ци­о­нал­ни де­фек­ти.

И про­дъл­жа­ва…

„Все­ки добро­съ­вес­тен общ преглед на днес съ­щес­т­ву­ва­що­то ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка ще фор­ми­ра виж­да­не, че то­ва зна­ние се със­тои от мно­го и най-раз­лич­ни по своя по­ня­ти­ен ха­рак­тер със­тав­ни час­ти, съ­дър­жа­тел­но нес­вър­за­ни по­меж­ду си. Напри­мер:

(1) зна­ние за сче­то­вод­но мо­де­ли­ра­не,
(2) зна­ние за управ­ле­ние на про­из­во­ди­тел­ност­та и ка­чес­т­во­то,
(3) зна­ние за пла­ни­ра­не и кон­т­рол,
(4) зна­ние за управ­ле­ние на пер­со­на­ла,
(5) зна­ние за управ­ле­ние на про­мя­на­та,
(6) зна­ние за управ­ле­ние на про­ек­ти,
(7) зна­ние за управ­ле­ние на кри­за,
(8) зна­ние за биз­нес мо­де­ли­ра­не

и още мно­го дру­ги та­ки­ва.

Оче­вид­но е, че те­зи час­ти не фор­ми­рат здрав и мо­но­ли­тен фун­да­мент на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, във вид на сис­те­мен уни­вер­са­лен мо­дел на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие, ка­къв­то фун­да­мент – във вид на сис­те­мен ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло – е за­поч­на­ла да из­граж­да съв­ре­мен­на­та ме­ди­цин­с­ка на­ука в са­мо­то на­ча­ло на Ре­не­сан­са и раз­ви­ва и до днес.

То­ва озна­ча­ва, че във вре­ме­то на ди­ги­тал­ни­те ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии, ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка все още се на­ми­ра на сред­но­ве­ков­но, схо­лас­тич­но ни­во на раз­ви­тие, в срав­не­ние с ни­во­то на раз­ви­тие на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на.

То­зи факт е след­с­твие от на­ли­чи­е­то на два съ­щес­т­ве­ни де­фек­та, при­съ­щи на раз­прос­т­ра­ня­ва­що­то се днес ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка:

Пър­ви съ­щес­т­вен де­фект

Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка не да­ва ця­лос­т­но и яс­но виж­да­не за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на пред­при­я­ти­е­то ка­то сис­те­мен обект.

Как­то ня­ко­га сред­но­ве­ков­на­та ме­ди­цин­с­ка на­ука не е би­ла в със­то­я­ние да обяс­ни сис­тем­но ана­то­ми­я­та и фи­зи­о­ло­ги­я­та на чо­веш­ко­то тя­ло, та­ка съв­ре­мен­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука не е в със­то­я­ние да обяс­ни сис­тем­но „ана­то­ми­я­та“ и „фи­зи­о­ло­ги­я­та“ на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие.

Вто­ри съ­щес­т­вен де­фект

Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка не да­ва ни­как­во раз­би­ра­не за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие ка­то сис­те­мен су­бект.

Ка­за­но с дру­ги ду­ми, ико­но­ми­чес­ка­та на­ука не да­ва сис­тем­но зна­ние за същ­ност­та и сми­съ­ла на ко­лек­тив­на­та, а от­там и на ин­ди­ви­ду­ал­на­та тру­до­ва от­го­вор­ност за съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие.“

Ако се вгле­да­ме вни­ма­тел­но в основ­но­то твър­де­ние ще ви­дим, че се със­тои от две съ­дър­жа­тел­ни час­ти и при­чин­но-след­с­тве­на връз­ка меж­ду тях:

Пър­ва­та съ­дър­жа­тел­на част гла­си, че „Ба­зис­но­то на­уч­на зна­ние за ико­но­ми­ка е все още на сред­но­ве­ков­но ни­во на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие, спря­мо ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на …“

Вто­ра­та съ­дър­жа­тел­на част гла­си, че „ … ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка в то­зи си вид (от по­зи­ци­я­та на сво­е­то сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие) има съ­щес­т­ве­ни фун­к­ци­о­нал­ни де­фек­ти.“

А при­чин­но-след­с­тве­на­та връз­ка е, че ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка се на­ми­ра на сред­но­ве­ков­но ни­во на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие, спря­мо ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на, за­що­то ико­но­ми­чес­ка­та на­ука (по ед­на или дру­га при­чи­на от въз­ник­ва­не­то си до днес) все още не е за­поч­на­ла да ра­бо­ти сис­тем­но и се­ри­оз­но за пре­одо­ля­ва­не на не­го­ви­те съ­щес­т­ве­ни фун­к­ци­о­нал­ни де­фек­ти, по­ра­ди по­со­че­ни­те 2 „съ­щес­т­ве­ни де­фек­та“.

След­ва да напра­вим уточ­не­ни­е­то, че пре­одо­ля­ва­не­то на 1‑вия съ­щес­т­вен де­фект на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка се явя­ва аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо усло­вие за пре­одо­ля­ва­не­то на 2‑рия съ­щес­т­вен де­фект.

От та­зи по­зи­ция има­ме се­ри­оз­ни осно­ва­ния да тър­сим и пра­вим срав­не­ние на не­го­во­то ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие с ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на.

Ло­ги­чес­ки на­уч­но­то зна­ние за ме­ди­ци­на се със­тои от на­уч­но зна­ние за уни­вер­са­лен ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на жи­во­то чо­веш­ко тя­ло – мо­дел, кой­то съз­да­ва ця­лос­т­на и вяр­на пред­ста­ва за не­го­во­то сис­тем­но уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не.

Зна­ни­е­то за „сис­те­мен ана­то­мич­но-фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло“ се на­ла­га в ев­ро­пейс­кия свят бе­зус­лов­но, в ка­чес­т­во­то на ба­зис­но зна­ние за ме­ди­ци­на, през вто­ра­та по­ло­ви­на на 19-ти век. Но до края на сред­но­ве­ко­ви­е­то – настъ­пи­ло с изоб­ре­тя­ва­не­то и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на кни­го­пе­ча­та­не­то – ба­зис­но­то зна­ние за ме­ди­ци­на е би­ло съв­сем раз­лич­но от то­ва, ко­е­то е днес.

И тук въз­ник­ва въп­рос: Как­во е би­ло ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на през сред­но­ве­ко­ви­е­то? – има­ло ли е то де­фек­ти, как­ви­то днес има ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка?

В ис­то­ри­я­та на ев­ро­пейс­кия свят – от съз­да­ва­не на пър­ви­те уни­вер­си­те­ти в Ев­ро­па през 13-ти и 14-ти век до на­ши дни – се наблю­да­ват две ни­ва на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие на ме­ди­цин­с­ка­та на­ука, а съ­що и пре­ход меж­ду тях.

Пър­во­то ни­во на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие на ме­ди­цин­с­ка­та на­ука е опре­де­ле­но ка­то сред­но­ве­ков­но, а още и ка­то схо­лас­тич­но, за­що­то се ха­рак­те­ри­зи­ра със схо­лас­ти­чен под­ход – та­къв, кой­то не изис­к­ва зна­ние за „сис­те­мен ана­то­мич­но-фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло“. Доста­тъч­ни са зна­ни­я­та, ко­и­то съ­дър­жат пис­ме­ни из­точ­ни­ци, ид­ва­щи от със­лов­но про­въз­г­ла­се­ни ав­то­ри­те­ти – ня­ма зна­че­ние, че те­зи зна­ния са фраг­мен­тар­ни по об­хват, съ­дър­жат не­яс­ни по­ня­тия и не­мал­ка част са да­леч от ре­ал­на­та дейс­т­ви­тел­ност, те тряб­ва да се изуча­ват, ин­тер­п­ре­ти­рат и от­сто­я­ват ка­то ис­ти­на.

Вто­ро­то ни­во на раз­ви­тие на ме­ди­цин­с­ка­та на­ука мо­же да се опре­де­ли ка­то съв­ре­мен­но, а още и ка­то сис­тем­но, за­що­то се ха­рак­те­ри­зи­ра със сис­те­мен под­ход. То­зи под­ход на­ла­га ка­те­го­рич­но изис­к­ва­не за овла­дя­ва­не на зна­ние за „сис­те­мен ана­то­мич­но-фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло“, опи­сан с яс­ни и ед­ноз­нач­ни по­ня­тия. То­ва зна­ние се опре­де­ля ка­то ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на­та – без се­ри­оз­но овла­дя­ва­не на та­ко­ва зна­ние е не­мис­ли­мо уче­не­то и за­вър­ш­ва­не­то на ме­ди­цин­с­ко об­ра­зо­ва­ние.

И тук из­ник­ва след­ва­щи­ят въп­рос: „Как­во е ис­то­ри­чес­ко­то ни­во на раз­ви­тие на съв­ре­мен­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука в срав­не­ние с ни­во­то на раз­ви­тие на ме­ди­цин­с­ка­та на­ука?“