Източник: „ДРИН“

За­що Бъл­га­рия да ня­ма своя вто­ри „зла­тен век“?

Ня­кол­ко мла­ди и буд­ни хо­ра, обе­ди­не­ни под фор­ма­та на Фон­да­ция с име­то „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те Тех­но­ло­гии и Бъ­де­ще­то на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“ са се за­ели с не­ле­ка­та за­да­ча да обър­нат вни­ма­ние на раз­ре­ша­ва­не­то на един фун­да­мен­та­лен проб­лем, за кой­то до мо­мен­та не се го­во­ри от­кри­то, а имен­но, че на­ука­та за управ­ле­ние е на сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие.

То­ва е ед­на от при­чи­ни­те, ко­и­то всъщ­ност про­во­ки­ра учре­ди­те­ля и пред­се­да­те­ля на фон­да­ци­я­та да опо­вес­тят пуб­лич­но точ­но и яс­но с как­во тряб­ва да се спра­ви За­пад­ния свят. 

На 22 сеп­тем­в­ри 2019 го­ди­на Фон­да­ция „ИТБИН“ из­ли­за пред све­та с „Ма­ни­фест за Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“, кой­то оба­че не е посве­тен са­мо на проб­ле­ма, а да­ва и яс­но­то му и кар­ди­нал­но ре­ше­ние, ко­е­то се за­гат­ва още в загла­ви­е­то на Ма­ни­фес­та.

В ус­та­ва на та­зи фон­да­ция са за­ло­же­ни за раз­глеж­да­не и дис­ку­сии въп­ро­си, свър­за­ни с об­щес­т­ве­на­та не­об­хо­ди­мост и въз­мож­ност за Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ин­дус­т­ри­ал­на ико­но­ми­ка – ка­то тях­на „основ­на за­да­ча, призва­ние и ка­у­за“ е да се из­гра­ди „Ин­с­ти­тут за Сис­тем­но Ико­но­ми­чес­ко Ин­же­нер­с­т­во“.

Ин­те­рес­но­то тук е, че ам­би­ци­оз­на­та за­да­ча, ко­я­то са си поста­ви­ли те­зи мла­ди хо­ра е на­пъл­но въз­мож­на, бла­го­да­ре­ние на от­кри­тие, де­ло на 20 го­диш­на ис­то­рия и усър­д­на ра­бо­та на един бъл­гар­с­ки тех­но­парк, основ­на част от кой­то е „Ин­с­ти­ту­тът за Сис­тем­но Ико­но­ми­чес­ко Ин­же­нер­с­т­во“ – „ИСИИ“.

Пре­ди око­ло 20 го­ди­ни бъл­гар­с­ки ин­же­не­ри, из­гра­ди­ли тех­но­пар­ка, стар­ти­рат про­цес на съз­да­ва­не и раз­ви­тие – ка­то те­о­рия и прак­ти­ка – на програм­ни фун­к­ци­о­нал­ни кон­с­т­рук­ции на нов клас ди­ги­тал­ни тех­но­ло­гии за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие.

От­кри­вай­ки та­зи „злат­на ми­на“ от те­о­рия и ве­че из­пи­та­на­та успеш­но про­то­тип­на тех­но­ло­гия, ко­я­то бъл­гар­с­ки­ят тех­но­парк оста­вя ся­каш в наслед­с­тво, Фон­да­ция „ИТБИН“ за­да­ва по­со­ка­та си ка­то ло­ги­чес­ко про­дъл­же­ние на де­ло­то на те­зи ин­же­не­ри.

Еки­път друж­но се за­ема с не­ле­ка­та за­да­ча за ши­ро­ко­то раз­прос­т­ра­не­ние и ма­со­во изуча­ва­не на те­зи двой­но­и­но­ва­тив­ни сис­те­ми, в ко­и­то е вгра­ден уни­вер­са­лен мо­дел за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие ка­то сис­те­мен обект и су­бект.

Ге­ни­ал­на­та ком­би­на­ция от ин­же­нер­но зна­ние и тех­но­ло­гия за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ин­дус­т­ри­ал­на­та ико­но­ми­ка, ня­ма­щи ана­лог до то­зи мо­мент, во­дят фон­да­ци­я­та до иде­я­та за Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма.

Мно­го чес­то сре­щан въп­рос е за­що се го­во­ри точ­но за „ре­фор­ма“, но от­го­во­рът про­зи­ра в сто­ти­ци при­ме­ри в ис­то­ри­я­та и до днес. За съ­жа­ле­ние, до то­зи мо­мент на­ука­та за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не е на сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие, в срав­не­ние с ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на напри­мер.

Мо­же ли да си пред­ста­вим как един ле­кар е ле­ку­вал па­ци­ен­ти­те си през сред­но­ве­ко­ви­е­то – с пи­я­ви­ци, с пус­ка­не на кръв, с бо­лез­не­ни тех­ни­ки и дру­ги по­доб­ни не­мис­ли­ми от се­гаш­на глед­на точ­ка ме­то­ди за ле­че­ние?

Раз­би­ра се, всич­ко тър­пи раз­ви­тие, по­явя­ва се кни­го­пе­ча­та­не­то, из­веж­да се уни­вер­са­лен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло под фор­ма­та на ана­то­мия и фи­зи­о­ло­гия, бъ­де­щи­те ле­ка­ри за­поч­ват под­роб­но да изуча­ват уст­ройс­т­во­то и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на чо­веш­ко­то тя­ло и всич­ки зна­ем ме­ди­ци­на­та на как­во ни­во е днес — тук се наблю­да­ва явен при­мер за пре­ход от сред­но­ве­ков­но на съв­ре­мен­но ни­во на раз­ви­тие.

И ако тряб­ва да си из­би­ра­ме да­ли бих­ме се до­ве­ри­ли на сред­но­ве­ко­вен или съв­ре­ме­нен ле­кар – от­го­во­рът е по­ве­че от оче­ви­ден.

Как чо­век мо­же да управ­ля­ва „здра­вос­лов­но“ фир­ма или кор­по­ра­ция без зна­ни­е­то за „фи­зи­о­ло­гия и ана­то­мия“ на пред­при­я­ти­е­то в ця­лост?

Ре­ди­ца про­уч­ва­ния сред про­фе­си­о­нал­ни биз­нес кон­сул­тан­ти, пре­по­да­ва­те­ли по ико­но­ми­ка в уни­вер­си­те­ти и сту­ден­ти в сто­пан­с­ки фа­кул­те­ти до­каз­ват лип­са­та на зна­ние за то­ва как всъщ­ност фун­к­ци­о­ни­ра ед­но пред­при­я­тие.

Ни­ма то­ва не е проб­лем, кой­то за­ся­га всич­ки? Пред­ста­вя­ме ли си как те­зи хо­ра мо­гат да кон­сул­ти­рат, пре­по­да­ват или управ­ля­ват – из­пол­з­вай­ки освен не­пъл­ни­те си и фраг­мен­тар­ни знания…и ин­ту­и­ци­я­та си?

Ис­то­ри­чес­ки е настъ­пил мо­мен­тът за но­во позна­ние, ко­е­то ще по­мог­не на на­ука­та за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не да напра­ви то­зи та­ка не­об­хо­дим скок – и „трам­п­ли­нът“, ин­же­нер­но кон­с­т­ру­и­ран, за то­зи „скок“ е тук в Бъл­га­рия – във фор­ма­та на ве­че съз­да­де­ни­те един­на те­о­рия, тер­ми­но­ло­гия и про­то­тип­на тех­но­ло­гия.

Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука е рав­но­сил­на на „Просве­ще­ние“, за­що­то от нея ще спе­че­лят всич­ки управ­лен­ци, ди­рек­то­ри, ръ­ко­во­ди­те­ли и из­пъл­ни­те­ли. Всич­ки ще имат въз­мож­ност­та да изучат и при­ло­жат то­ва но­во позна­ние, ко­е­то ще бъ­де ка­то твър­да осно­ва – ще спе­че­лят об­щес­т­ва­та, а ло­гич­но и дър­жа­ви­те, за­що­то ин­дус­т­ри­ал­на­та ико­но­ми­ка ще се по­ви­ши на пъ­ти, а от­там и до­ход­ност­та на всич­ки ще се по­ка­чи не­из­беж­но.

За­що Бъл­га­рия да ня­ма своя вто­ри „зла­тен век“?

Фон­да­ци­я­та „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те Тех­но­ло­гии и Бъ­де­ще­то на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“ апе­ли­ра към всич­ки, доста­тъч­но от­го­вор­ни за бъ­де­ще­то на сво­и­те на­ро­ди, лич­нос­ти, ко­и­то имат ду­хо­вен по­тен­ци­ал да осмис­лят, а след то­ва и да ока­жат пъл­но­цен­на под­кре­па за ре­а­ли­зи­ра­не­то на Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука – Ре­фор­ма, ко­я­то да уве­ли­чи шан­са на ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди за дос­той­но тех­но­ло­гич­но бъ­де­ще в тех­но­ло­гич­но­то бъ­де­ще на гло­бал­ния свят.