Източник: „Банкеръ“

Ин­дус­т­рия 4.0 – вре­ме е за ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука

Фон­да­ция „Ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“ про­ве­де пър­ва­та си кон­фе­рен­ция на те­ма „Ин­дус­т­рия 4.0 и Ди­ги­тал­на­та ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“.

Он­лайн съ­би­ти­е­то бе от­кри­то от Ге­ор­ги Ве­лев осно­ва­тел на фон­да­ци­я­та и ней­ния пред­се­да­тел Сте­фан Сте­фа­нов. Два­ма­та са ав­то­ри на „Ма­ни­фест за ди­ги­тал­на­та ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“, кой­то се явя­ва из­раз на лич­но убеж­де­ние, че без осъ­щес­т­вя­ва­не­то на та­зи ре­фор­ма, ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди ня­мат шан­со­ве за свет­ло тех­но­ло­гич­но бъ­де­ще и дос­той­на ро­ля в чет­вър­та ин­дус­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция.

„Осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ка­у­за­та опре­де­ле­на ка­то ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука би да­ла шанс не са­мо на мо­и­те де­ца, но и на всич­ки оста­на­ли. Въп­ре­ки ста­ра­ни­е­то ни ка­то ро­ди­те­ли да въз­пи­та­ва­ме пра­вил­но, де­ца­та жи­ве­ят и рас­тат в един не­си­гу­рен свят, свят кой­то вмес­то да да­ва за ид­ни­те по­ко­ле­ния взи­ма от тях — за­яви Ве­лев, след ко­е­то обяс­ни как­во тряб­ва да има­ме пред­вид под „ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука: про­цес на съз­да­ва­не, раз­ви­тие, ши­ро­ко раз­прос­т­ра­не­ние и ма­со­во изуча­ва­не – ка­то те­о­рия и прак­ти­ка – на програм­ни­те фун­к­ци­о­нал­ни кон­с­т­рук­ции на нов клас ди­ги­тал­ни тех­но­ло­гии за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие…“

Ге­ор­ги Ве­лев по­яс­ни, че шес­т­ме­сеч­но­то изуча­ва­не – ка­то те­о­рия и прак­ти­ка – на програм­на­та фун­к­ци­о­нал­на кон­с­т­рук­ция на то­зи нов вид соф­ту­ер ще фор­ми­ра но­во ка­чес­т­во зна­ние за управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия и кор­по­ра­ции. „Зна­ние мно­го по-ис­тин­но и по­лез­но за ин­дус­т­ри­ал­на­та дейс­т­ви­тел­ност от зна­ни­е­то, ко­е­то се­га се фор­ми­ра в ре­зул­тат на пет­го­диш­но изуча­ва­не на ико­но­ми­чес­ки дис­цип­ли­ни в све­тов­но най-престиж­ни уни­вер­си­те­ти“, до­пъл­ни още той.

По вре­ме на кон­фе­рен­ци­я­та бя­ха пред­ста­ве­ни шест пре­неб­рег­ва­ни оче­вид­нос­ти, от ко­и­то всъщ­ност про­из­ли­за иде­я­та за „ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“.

Пър­ва пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се явя­ва вър­хов­но во­де­ща на­ука за по­ли­ти­чес­ко­то управ­ле­ние на бъ­де­ще­то на на­ро­ди­те в хо­да на ис­то­ри­я­та на „Ин­дус­т­рия 4.0“, на­ри­ча­на още „Вто­ра ма­шин­на епо­ха“.

Спо­ред ав­то­ри­те на ма­ни­фес­та, за все­ки здра­во­мис­лещ чо­век е по­ве­че от оче­вид­но, че в днеш­но вре­ме ико­но­ми­чес­ка­та на­ука е за­во­ю­ва­ла об­щес­т­ве­но призна­ние, за­що­то съз­да­ва, раз­ви­ва и раз­прос­т­ра­ня­ва зна­ние за сис­тем­но раз­би­ра­не, а от­там — и за сис­тем­но осъз­на­то управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на ин­дус­т­ри­ал­ния ка­пи­тал (вклю­чи­тел­но чо­веш­кия). В ера­та на гло­ба­лиз­ма ико­но­ми­чес­ка­та на­ука е аб­со­лю­тен мо­но­по­лист и от та­зи по­зи­ция но­си клю­чо­ва от­го­вор­ност за бъ­де­ще­то на чо­веш­ка­та ци­ви­ли­за­ция.

Вто­ра пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия се явя­ва вър­хов­но во­де­ща за раз­ви­ти­е­то на всич­ки оста­на­ли ин­дус­т­рии. 

Ако ня­как­ва не­ве­до­ма си­ла за­ли­чи всич­ки ма­ши­ни на съв­ре­мен­ния свят, то­ва би до­ве­ло до уни­що­жи­те­лен апо­ка­лип­сис, срав­ним с то­тал­на яд­ре­на вой­на. Освен то­ва те от­бе­ляз­ват, че ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия е ме­та ин­дус­т­рия – тя обез­пе­ча­ва ма­ши­ни не са­мо за всич­ки оста­на­ли ин­дус­т­рии, но и за са­ма­та се­бе си. 

Тре­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: На­уч­но­то зна­ние за уни­вер­са­лен мо­дел на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие се явя­ва най-съ­щес­т­ве­но­то зна­ние, за­да­ча на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, и то­ва го опре­де­ля ка­то ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка.

Ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия се със­тои от мно­жес­т­во ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия, ко­и­то обез­пе­ча­ват, за всич­ки ин­дус­т­рии и за би­та, ма­ши­ни и час­ти за ма­ши­ни. Све­тов­но­то мно­жес­т­во от ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия на­по­до­бя­ва све­тов­но­то мно­жес­т­во от хо­ра. Те­зи хо­ра са най-раз­лич­ни, но все­ки един от тях е позна­ва­ем чрез зна­ни­е­то за ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло. Съ­що­то е и с мно­жес­т­во­то ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия – те са най-раз­лич­ни, но вся­ко ед­но от тях е позна­ва­е­мо чрез зна­ни­е­то за мо­дел, кой­то опис­ва не­го­во­то прин­цип­но уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не ка­то сис­те­мен обект и су­бект.

Чет­вър­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: В ис­то­ри­я­та на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка яс­но се виж­дат три ин­же­нер­ни въл­ни на не­го­во раз­ви­тие – из­точ­ник на те­зи въл­ни е САЩ.

Пър­ва­та ин­же­нер­на въл­на, в раз­ви­ти­е­то на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка, бе­ле­жи вре­ме­то на послед­но­то де­се­ти­ле­тие на 19-ти век и пър­ви­те две де­се­ти­ле­тия на 20-ти век. Със­тои се във фор­ми­ра­не, раз­ви­тие и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за опе­ра­ци­он­но мо­де­ли­ра­не на про­це­си в пред­при­я­ти­е­то. Та­зи въл­на се свър­з­ва с име­на­та на аме­ри­кан­с­ки­те ин­же­не­ри Хен­ри Та­ун и Фре­де­рик Тей­лър.

Вто­ра­та ин­же­нер­на въл­на, бе­ле­жи вре­ме­то на 3‑то, 4‑то и 5‑то де­се­ти­ле­тие на 20-ти век и се със­тои във фор­ми­ра­не­то и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за управ­ле­ние на про­из­вод­с­тво­то с фо­кус „ка­чес­т­во“.

Тре­та­та ин­же­нер­на въл­на пък е свър­за­на се с ком­пю­тър­но­то мо­де­ли­ра­не на про­це­си­те „про­даж­би”, „про­из­вод­с­тво” и „достав­ки за про­из­вод­с­тво”. То­ва зна­ние по­лу­ча­ва опре­де­ле­ние чрез по­ня­ти­я­та MRP I — ин­тег­ри­ра­но ком­пю­тър­но мо­де­ли­ра­не на „про­даж­би”, „про­из­вод­с­тво” и „достав­ки за про­из­вод­с­тво” без да се от­чи­та про­из­вод­с­тве­ния ка­па­ци­тет на пред­при­я­ти­е­то и MRP II — съ­щия вид зна­ние, но при от­чи­та­не на про­из­вод­с­тве­ния ка­па­ци­тет.

Прикре­пя­не­то на мно­го и най-раз­лич­ни биз­нес при­ло­же­ния към кла­си­чес­ка­та MRP сис­те­ма се явя­ва под­ход, кой­то га­ран­ти­ра за­бе­ле­жи­тел­ни па­зар­ни успе­хи (над 500 ми­ли­ар­да до­ла­ра го­диш­но) на съв­ре­мен­ния „ERP” соф­ту­ер. Но то­зи под­ход во­ди до зна­чи­тел­но от­да­ле­ча­ва­не на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на всич­ки съв­ре­мен­ни „ERP” сис­те­ми от позна­ва­тел­ния уни­вер­са­ли­зъм, кой­то е при­същ на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на вся­ка чис­та, без при­ло­же­ния, „MRP” сис­те­ма. То­ва бло­ки­ра пъ­тя на раз­ви­ти­е­то на то­зи тип сис­те­ми ка­то не­за­ме­ни­мо сред­с­тво за пре­одо­ля­ва­не на съ­щес­т­ве­ни­те де­фек­ти на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка.

Пе­та­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка е все още на сред­но­ве­ков­но ни­во на ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие, спря­мо ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на, и в то­зи си вид то има съ­щес­т­ве­ни фун­к­ци­о­нал­ни де­фек­ти.

Шес­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Де­фек­ти­те на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка во­дят до не­га­тив­но раз­ви­тие на чо­веш­кия ка­пи­тал на ев­ро­пейс­кия свят.

Де­фек­ти­те на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка дър­жат то­ва зна­ние в със­то­я­ние на аб­со­лют­но позна­ва­тел­но без­си­лие спря­мо един съ­щес­т­вен ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки позна­ва­те­лен де­фи­цит: де­фи­ци­тът от стой­нос­т­ни на­уч­ни зна­ния за стра­те­ги­чес­ко управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на об­щес­т­ве­на­та на­уч­но-из­сле­до­ва­тел­с­ка и об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма.

То­зи де­фи­цит стои в осно­ва­та на съв­куп­на­та тру­до­ва нес­по­соб­ност на ев­ро­пейс­ки­те со­ци­ал­ни, на­уч­ни и по­ли­ти­чес­ки ели­ти да раз­ра­бот­ват и из­пъл­ня­ват на­ис­ти­на ефек­тив­ни стра­те­гии за пости­га­не на на­ци­о­нал­на си­гур­ност чрез раз­ра­бот­ка и из­пъл­не­ние на стра­те­гии за ду­хов­но-тру­до­во раз­ви­тие на фи­зи­чес­ки на­лич­ния тру­дов по­тен­ци­ал на сво­и­те на­ро­ди. Стра­те­гии, ко­и­то са крат­ки, раз­би­ра­е­ми и да­ват разум­ни осно­ва­ния за вя­ра и на­деж­да за дос­той­но и спра­вед­ли­во ико­но­ми­чес­ко бъ­де­ще на те­зи на­ро­ди, в бъ­де­ще­то на гло­бал­ния свят.

Как­ви още про­ме­ни тряб­ва да се пред­при­е­мат, във връз­ка с гло­бал­но­то бъ­де­ще и на­ча­ло­то на пре­хо­да на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука от сред­но­ве­ков­но на съв­ре­мен­но ни­во на раз­ви­тие, ще раз­бе­рем ут­ре, ко­га­то от фон­да­ци­я­та ще пред­ста­вят оста­на­ли­те пре­неб­рег­ва­ни до­се­га оче­вид­нос­ти.