Източник: „bTV Media Group“

Ро­ман­ти­ка­та е се­га в ма­ши­ни­те: Ин­дус­т­рия 4.0 и „ум­но­то“ про­из­вод­с­тво

Ум­ни ма­ши­ни, ко­и­то са­ми взе­мат ре­ше­ния и ръ­ко­во­дят про­из­вод­с­тве­ния про­цес в пред­при­я­ти­я­та. Ав­то­ном­ни ав­то­мо­би­ли, ко­и­то пре­воз­ват път­ни­ци, доста­вят то­ва­ри и спо­де­лят дан­ни с дру­ги пре­воз­ни сред­с­тва на ба­за на из­ця­ло ав­то­ма­ти­зи­ра­ни про­це­си.

Ин­те­ли­ген­т­ни до­мо­ве, фаб­ри­ки и до­ри це­ли гра­до­ве, в ко­и­то от­но­во ма­ши­ни ко­ор­ди­ни­рат об­щес­т­ве­ния тран­с­порт, ре­ша­ват проб­ле­ми­те с пар­ки­ра­не­то и до­ри с мръс­ния въз­дух. Бъ­де­ще­то е днес и то е про­дукт на т.нар „Ин­дус­т­рия 4.0“ 


Спо­ред ек­с­пер­ти­те днес сме на пра­га на скок във въз­мож­нос­ти­те и ор­га­ни­за­ци­я­та на тру­да без ана­лог в послед­ни­те де­се­ти­ле­тия. В свят, в кой­то слож­ни ло­гис­тич­ни и про­из­вод­с­тве­ни про­це­си се ба­зи­рат на „го­ле­ми­те дан­ни“ в об­ла­ка, Бъл­га­рия мо­же да има во­де­що мяс­то.

Ин­дус­т­ри­я­та… пре­ди…

На­ча­ло­то на ин­дус­т­ри­ал­на­та ре­во­лю­ция за­поч­ва с по­ява­та на пар­на­та тя­га и пър­ви­те ма­ши­ни, ко­и­то ме­ха­ни­зи­рат част от ра­бо­та­та, из­вър­ш­ва­на от на­ши­те пред­ци. След­ва елек­т­ри­чес­т­во­то, по­точ­на­та ли­ния и раж­да­не­то на ма­со­во­то про­из­вод­с­тво.

Тре­та­та ера настъп­ва с по­ява­та на ком­пют­ри­те, на­ча­ло­то на ав­то­ма­ти­за­ци­я­та и ро­бо­ти­ка­та.

Кон­с­тан­т­на­та ве­ли­чи­на, ко­я­то не се про­ме­ня за всич­ки те­зи го­ди­ни, е ро­ля­та на чо­веш­кия ум и без­к­рай­ни­те му въз­мож­нос­ти, ко­и­то про­дъл­жа­ват да раз­ви­ват про­из­вод­с­тве­ния про­цес.

Чет­вър­та­та ин­дус­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция съз­да­ва т.нар. „ум­ни” за­во­ди, в рам­ки­те на ко­и­то ки­бер-фи­зич­ни сис­те­ми кон­т­ро­ли­рат фи­зич­ни­те про­це­си, съз­да­вай­ки вир­ту­ал­но ко­пие на фи­зи­чес­кия свят, за да мо­гат да взи­мат не­за­ви­си­ми ре­ше­ния.

Син­х­ро­нът ве­че съ­щес­т­ву­ва чрез ин­тер­нет на не­ща­та и без­жич­на мре­жа, къ­де­то ма­ши­ни­те и хо­ра­та об­щу­ват и съг­ла­су­ват про­це­си­те по­меж­ду си в ре­ал­но вре­ме.

Основ­на­та цел е да се обе­ди­нят зна­ни­я­та на чо­ве­ка с мо­дер­ни­те циф­ро­ви тех­но­ло­гии, за да се постиг­не по-ефек­тив­но и гъв­ка­во про­миш­ле­но про­из­вод­с­тво, как­то и устой­чи­во раз­ви­тие на об­щес­т­во­то.
По­доб­но на пред­ход­ни­те три ре­во­лю­ци­он­ни ета­па, и Ин­дус­т­рия 4.0 се очак­ва да прекрои кар­та­та на све­тов­на­та ико­но­ми­ка.

Го­ля­мо­то предиз­ви­ка­тел­с­т­во

Спо­ред ав­то­ри­те на Ма­ни­фес­та за ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука инж. Сте­фан Сте­фа­нов и инж. Ге­ор­ги Ве­лев от Фон­да­ция „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука” основ­ни­ят проб­лем на Ин­дус­т­рия 4.0 е лип­са­та на ква­ли­фи­ци­ра­ни кад­ри, ко­и­то да бо­ра­вят с циф­ро­ви­те тех­но­ло­гии и да управ­ля­ват ед­но пред­при­я­тие по въз­мож­но най-доб­рия на­чин.

„Са­ми по се­бе си, ма­ши­ни­те не съз­да­ват но­ви тех­но­ло­гии. Ако се за­мис­лим, хо­ра­та са по-важ­ни от вся­ко­га, за­що­то тех­ни­те позна­ния са не­що­то, ко­е­то съз­да­ва пред­при­я­ти­е­то и го дви­жи напред, а не ма­ши­ни­те”, каз­ва инж. Сте­фа­нов.

Нуж­но е но­во по­ко­ле­ние спе­ци­а­лис­ти. „Во­де­що е управ­ле­ни­е­то на хо­ра­та. Мо­жеш да си ку­пиш най-скъ­пи­те ма­ши­ни, но ако ня­маш хо­ра, ко­и­то да ги усво­ят и да ра­бо­тят с тях, ще имаш па­мет­ни­ци”, до­ба­вя и инж. Ве­лев.

Имен­но въз­ста­но­вя­ва­не­то на про­из­вод­с­тво­то на ка­чес­т­вен ма­ши­нос­т­ро­и­те­лен чо­веш­ки ка­пи­тал и съз­да­ва­не­то, раз­ви­ти­е­то и ма­со­во изуча­ва­не на програм­ни­те фун­к­ци­о­нал­ни кон­с­т­рук­ции на нов клас ди­ги­тал­ни тех­но­ло­гии за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та на ин­дус­т­ри­ал­ни­те пред­при­я­тия стои в осно­ва­та на пред­ла­га­на­та от два­ма­та „Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“.

Та­ка ка­за­но от ек­с­пер­ти­те, то­ва зву­чи мно­го слож­но и при­чи­на­та е, че кос­ми­чес­ки тех­но­ло­гии днес се управ­ля­ват по на­чи­на, по кой­то пре­ди ве­ко­ве са се ор­га­ни­зи­ра­ли пър­ви­те ме­ха­ни­зи­ра­ни за­во­ди. По ду­ми­те на два­ма­та в мо­мен­та ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се на­ми­ра „на сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие“ и не успя­ва да из­ве­де то­ва, ко­е­то на­ри­чат „уни­вер­са­лен мо­дел на пред­при­я­тие“.

„Тех­но­ло­ги­и­те, ко­и­то се раз­ра­бот­ват в пред­при­я­ти­е­то от ин­же­не­ри и ра­бот­ни­ци, са напра­ви­ли огро­мен скок в послед­ни­те 100 го­ди­ни, но на­ука­та, ко­я­то да­ва зна­ния за управ­ле­ние на пред­при­я­ти­е­то и как то фун­к­ци­о­ни­ра, е в сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие. Има огром­на про­паст меж­ду тех­но­ло­ги­и­те и зна­ни­е­то за ико­но­ми­ка”, обяс­ня­ват те.

Как­во е ре­ше­ни­е­то?

Спо­ред инж. Сте­фа­нов и инж. Ве­лев обу­че­ни­е­то по ико­но­ми­ка в уни­вер­си­те­ти­те тряб­ва да се про­ме­ни из осно­ви, за­що­то то не да­ва не­об­хо­ди­ми­те зна­ния за управ­ле­ни­е­то на ед­но пред­при­я­тие.

Об­ра­зо­ва­ни­е­то по ико­но­ми­ка тряб­ва да напра­ви пре­ход към ди­ги­тал­ни­те тех­но­ло­гии, та­ка на­ре­че­ни­те ERP сис­те­ми или соф­ту­ер за пла­ни­ра­не на ре­сур­си­те на пред­при­я­ти­е­то са до­бър ход в та­зи по­со­ка. Та­ка ком­би­ни­ра­ме те­о­рия и прак­ти­ка и сту­ден­ти­те ще по­лу­чат ре­ал­ни позна­ния, ко­и­то да при­ла­гат в бъ­де­ще. Един­с­т­ве­но то­га­ва ще мо­жем да постиг­нем ис­тин­с­ка циф­ро­ва тран­с­фор­ма­ция и да осъ­щес­т­вим Ин­дус­т­рия 4.0”, ка­те­го­рич­ни са те.

Ня­кои ве­че го пра­вят

От­къс­на­тост­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то от прак­ти­ка­та и лип­са­та на кад­ри, под­гот­ве­ни за ут­реш­ния ден, не е стан­дар­т­на­та си­ту­а­ция в гло­ба­лен план. Ки­тай е при­мер за успеш­но въ­веж­да­не на ди­ги­тал­ни­те тех­но­ло­гии в ин­дус­т­ри­я­та и мо­дер­ни­за­ция на все­кид­нев­ния на­чин на жи­вот.

Ин­дус­т­рия 4.0 е из­клю­чи­тел­но важ­на за Ев­ро­па и За­па­да, за­що­то без про­миш­ле­ност, на­ши­ят свят, съ­пос­та­вен с Ки­тай в мо­мен­та, изос­та­ва ряз­ко. Там има вла­ко­ве с по 600 км/​час., стро­ят се по 10 000 км ма­гис­т­ра­ли го­диш­но, но­ви гра­до­ве из­ник­ват ся­каш от ни­що­то”, каз­ва инж. Сте­фа­нов.

По ду­ми­те му основ­на­та раз­ли­ка меж­ду Ки­тай и Ев­ро­па, в час­т­ност Бъл­га­рия, е, че от 1990 г. на­сам ази­ат­с­ка­та дър­жа­ва съз­да­ва огром­но ко­ли­чес­т­во ин­же­не­ри, ко­и­то имат всич­ки въз­мож­нос­ти да бо­ра­вят с но­ви­те тех­но­ло­гии. По дан­ни за 2018г. Ки­тай съз­да­ва 1 362 000 ин­же­не­ри-ба­ка­лав­ри, до­ка­то в САЩ са са­мо 140 000.

Ин­дус­т­рия 4.0 в Бъл­га­рия

През 2017 г. у нас се при­ема Кон­цеп­ция за циф­ро­ва тран­с­фор­ма­ция на бъл­гар­с­ка­та ин­дус­т­рия, ко­я­то има за цел до 2030 г. Бъл­га­рия да се раз­поз­на­ва ка­то ре­ги­о­на­лен цен­тър на циф­ро­ва­та ико­но­ми­ка чрез внед­ря­ва­не на про­дук­ти, тех­но­ло­гии, биз­нес мо­де­ли и про­це­си от Ин­дус­т­рия 4.0.

В мо­мен­та всич­ки пред­при­я­тия у нас по един или друг на­чин из­пол­з­ват тех­но­ло­ги­и­те от Ин­дус­т­рия 4.0, тъй ка­то без ав­то­ма­ти­зи­ра­ни сис­те­ми за управ­ле­ние на програ­ми и пла­ни­ра­не на про­из­вод­с­тво, е мно­го труд­но те да съ­щес­т­ву­ват.
Въп­ро­сът е как­ви но­ви тех­но­ло­гии мо­жем да из­пол­з­ва­ме и да­ли съз­да­ва­не­то на но­во по­ко­ле­ние ERP сис­те­ми ня­ма да е най-ефек­тив­ни­ят ход за ра­бо­та­та на вся­ко ед­но пред­при­я­тие”, каз­ват ав­то­ри­те на ма­ни­фес­та.

Те имат и при­мер за то­ва, че всич­ко, ко­е­то ис­кат да се слу­чи, е въз­мож­но – и то у нас. Тех­но­ло­гич­ни­ят парк „Ба­за ИДЕУМ“ съ­щес­т­ву­ва бли­зо 20 г. и съ­че­та­ва две фир­ми – IT ори­ен­ти­ра­на и ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на, ко­и­то за­ед­но раз­ра­бот­ват уни­вер­са­лен мо­дел за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие, а освен то­ва съз­да­ват и т.нар ди­и­но­ва­тив­на ERP сис­те­ма, стъ­пи­ла на то­зи мо­дел.

Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни кон­цеп­ту­ал­ни­ят тех­парк прекра­тя­ва дей­ност­та си, но инж. Сте­фа­нов и инж. Ве­лев са на мне­ние, че тряб­ва да за­ра­бо­ти на­но­во. Очак­ва­ни­я­та им са при нуж­на­та ин­вес­ти­ци­он­на под­кре­па про­ек­тът да ста­не зна­чим за ця­ла­та бъл­гар­с­ка ико­но­ми­ка – вклю­чи­тел­но и ка­то ноу-хау, ко­е­то да отиде в об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма и да я напра­ви по-адап­тив­на за предиз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на бъ­де­ще­то.