Източник: „Банкеръ“

Как­ви са зна­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти по ико­но­ми­ка?

Има­ме ли осно­ва­ния да се при­тес­ня­ва­ме, че ико­но­ми­чес­ка­та на­ука в це­лия За­па­ден свят при­ли­ча на кар­ти­на­та на фла­манд­с­кия ху­дож­ник Пи­тър Брьо­гел – „Прит­ча за слеп­ци­те“?. 

В ре­ди­ца свои про­уч­ва­ния фон­да­ция „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“ (ИТБИН) тър­си от­го­вор на то­зи въп­рос. 

ПРЕСТИЖЪТ

„За все­ки здра­во­мис­лещ чо­век е по­ве­че от оче­вид­но, че в днеш­но вре­ме ико­но­ми­чес­ка­та на­ука е за­во­ю­ва­ла своя престиж и призна­ние, за­ра­ди то­ва че съз­да­ва и раз­прос­т­ра­ня­ва зна­ния за управ­ле­ни­е­то и раз­ви­ти­е­то на ин­дус­т­ри­ал­ния (вклю­чи­тел­но и чо­веш­кия) ка­пи­тал. По та­зи при­чи­на наблю­да­ва­ме как про­фе­си­о­нал­ни ико­но­мис­ти ста­ват ед­ни от най-ка­чес­т­ве­ни­те мла­ди хо­ра на Ев­ро­па с же­ла­ни­е­то да раз­ви­ят соб­с­твен биз­нес, или да достиг­нат доб­ре пла­те­ни управ­лен­с­ки ни­ва“, ка­те­го­рич­ни са от фон­да­ци­я­та.

Обек­ти на про­уч­ва­ни­я­та са би­ли спе­ци­ал­но под­бра­ни буд­ни сту­ден­ти от тре­ти и чет­вър­ти курс ба­ка­лав­ри и ма­гис­т­ри, ко­и­то са по­лу­чи­ли и въз­наг­раж­де­ние. Освен то­ва са има­ли и вре­ме за кон­сул­та­ция с вся­как­ви ин­фор­ма­ци­он­ни из­точ­ни­ци.

Про­уч­ва­ни­я­та са се про­ве­ли в сто­пан­с­ки­те фа­кул­те­ти на во­де­щи уни­вер­си­те­ти в Бъл­га­рия, сред ко­и­то СУ „Кли­мент Охрид­с­ки“, Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет – Со­фия, Уни­вер­си­те­та за на­ци­о­нал­но и све­тов­но сто­пан­с­т­во, а в он­лайн про­уч­ва­ни­я­та са се вклю­чи­ли и Тех­ни­чес­ки­ят уни­вер­си­тет – Вар­на, Тра­кийс­ки­ят уни­вер­си­тет – Ста­ра За­го­ра, Ру­сен­с­ки­ят уни­вер­си­тет „Ан­гел Кън­чев“ и дру­ги.

Въп­ро­си­те са би­ли та­ки­ва, че все­ки чо­век, с на­ме­ре­ние да управ­ля­ва го­ле­ми ин­дус­т­ри­ал­ни сис­те­ми, би след­ва­ло да мо­же да от­го­во­ри. Сту­ден­ти­те е тряб­ва­ло да да­дат обяс­не­ние на обек­тив­но­то зна­че­ние на по­ня­тия ка­то „ико­но­ми­ка“ и „ико­но­ми­чес­ка на­ука“ – и две­те, в осно­ва­та на тях­но­то об­ра­зо­ва­ние. Тряб­ва­ло е и да мо­гат да обяс­нят как ед­но пред­при­я­тие съз­да­ва стой­ност или как­во е прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие.

ЗНАНИЕТО…

За да не предиз­вик­ват из­лиш­но напре­же­ние меж­ду раз­лич­ни­те учеб­ни за­ве­де­ния, от ИТБИН ци­ти­рат са­мо фа­кул­те­ти­те, от ко­и­то ид­ват от­го­во­ри­те на сту­ден­ти­те.

Пуб­ли­ку­ва­ме част от тях без ре­дак­тор­с­ка на­ме­са:

„Обек­тив­но­то зна­че­ние на по­ня­ти­е­то „ико­но­ми­ка“ е про­ти­во­ре­чи­во из­ре­че­ние, тъй ка­то са­ма по се­бе си ико­но­ми­ка­та е срав­ни­тел­но мла­да и не­точ­на на­ука“ – сту­дент по „Ико­но­ми­ка и фи­нан­си“, 4‑ти курс, Ба­ка­ла­вър.

„Всъщ­ност, мно­го хо­ра на­ми­рат за труд­но да да­дат точ­но опре­де­ле­ние за ико­но­ми­ка­та и да опи­шат с как­во точ­но се за­ни­ма­ват ико­но­мис­ти­те“ –сту­дент по „Сто­пан­с­ко управ­ле­ние“, 4‑ти курс, Ба­ка­ла­вър.

„Ико­но­ми­ка­та е на­ука, въз­ник­на­ла още в древ­ност­та, по­ро­де­на от раз­мя­на­та на ро­би меж­ду хо­ра­та“ – сту­дент по „Сто­пан­с­ко управ­ле­ние“, 4‑ти курс, Ба­ка­ла­вър.

„Ико­но­ми­ка­та за мен е ед­но доста об­хват­но по­ня­тие. Де­сет­ки са опре­де­ле­ни­я­та за ико­но­ми­ка, ико­но­микс, сто­пан­с­т­во, но как­во зна­че­ние имат те, ако ние не раз­би­ра­ме същ­ност­та им, а просто се опит­ва­ме да за­пом­ним ве­ли­ки от­кри­тия, те­о­рии и ме­то­ди? Да, те са до­ве­ли до раз­ви­ти­е­то на све­та, до­бър при­мер са, но ако не ги ана­ли­зи­ра­ме и не вник­нем в същ­ност­та им то­ва би би­ло без зна­че­ние, а го­ди­ни­те уче­не би­ха би­ли напраз­но из­гу­бе­ни, а вре­ме­то без­въз­в­рат­но из­гу­бе­но“ – сту­дент по „Ин­дус­т­ри­а­лен ме­нидж­мънт“, 4‑ти курс, Ба­ка­ла­вър.

„Ка­то прин­цип­но уст­ройс­т­во от ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие до дру­го има раз­ли­ка кол­ко­то от зе­мя­та до не­бе­то. Всич­ки за­ви­си кол­ко са оп­ти­ми­зи­ра­ни и ав­то­ма­ти­зи­ра­ни про­це­си­те в не­го и как­ва е Коб-Дъг­ла­со­ва­та про­из­вод­с­тве­на фун­к­ция и от­но­ше­ни­е­то на Ра­бот­на ръ­ка към Ма­ши­ни, с ко­и­то се про­из­веж­да да­де­на­та про­дук­ция. От глед­на точ­ка на на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не пред­при­я­ти­е­то от­но­во опи­ра до сво­я­та про­из­вод­с­тве­на фун­к­ция т.е ме­то­до­ло­гия за про­из­вод­с­тво, ка­то мо­га да до­ба­вя, че за на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не са от съ­щес­т­ве­на важ­ност две не­ща: кой взе­ма ре­ше­ни­я­та и как­ва е ко­му­ни­ка­ци­я­та меж­ду раз­лич­ни­те отдели/​звена на пред­при­я­ти­е­то“ – сту­дент по „Ико­но­ми­ка и фи­нан­си“, 4‑ти курс, Ба­ка­ла­вър.

„Уст­ройс­т­во­то и на­чи­ни­те на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие, а и на вся­ко дру­го пред­при­я­тие за­ви­сят от мно­жес­т­во фак­то­ри – го­ле­ми­на на пред­при­я­ти­е­то, кон­к­рет­на­та дей­ност на пред­при­я­ти­е­то (меж­ду­на­ро­ден за­вод за про­из­вод­с­тво на ав­то­мо­би­ли и за­вод за про­из­вод­с­тво на дви­га­те­ли за ко­сач­ки са два ви­да ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни за­во­ди, но с на­пъл­но раз­лич­ни струк­ту­ри и на­чи­ни на фун­к­ци­о­ни­ра­не)“  – сту­дент по „Сто­пан­с­ко управ­ле­ние“, 4‑ти курс, Ба­ка­ла­вър.

До­ба­ве­на стой­ност се съз­да­ва:

 „То­га­ва ко­га­то мо­же да пред­ло­жи на потре­би­те­ли­те про­дукт, кой­то да съ­дър­жа да­де­но уни­кал­но или ряд­ко сре­ща­но свойс­т­во, фун­к­ция и т.н.“ – сту­дент по „Ме­нидж­мънт на чо­веш­ки­те ре­сур­си“, 4‑ти курс, Ма­гис­тър.

„До­ба­ве­на стой­ност се съз­да­ва с под­кре­па на опре­де­ле­ни ка­у­зи, со­ци­ал­на от­го­вор­ност“ – сту­дент по „Биз­нес ико­но­ми­ка“, 2‑ри курс, Ба­ка­ла­вър.

"Чрез про­из­вод­с­тво и из­нос на про­дук­ция (вклю­чи­тел­но в сфе­ра­та на услу­ги­те)" – сту­дент по „Ико­но­ми­чес­ки ана­ли­зи и про­ек­ти за ре­ги­о­нал­но раз­ви­тие“, 4‑ти курс, Ма­гис­тър.

„Основ­но чрез ино­ва­ции, ди­ги­та­ли­за­ция (до кол­ко­то е въз­мож­но), мо­дер­ни­за­ция и уве­ли­ча­ва­не на ка­пи­та­ла“ – сту­дент по „Ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии в ико­но­ми­ка­та и управ­ле­ни­е­то“, 2‑ри курс – Ма­гис­тър.

ВИНОВНИКЪТ?

Един от из­во­ди­те на фон­да­ци­я­та е, че всич­ки раз­но­род­ни опре­де­ле­ния яс­но де­мон­с­т­ри­рат лип­са­та на как­во­то и да е един­но зна­ние, но да­ли всъщ­ност сту­ден­ти­те са ви­нов­ни, пи­тат те?

Спо­ред тях в днеш­но вре­ме, в на­ча­ло­то на тре­то­то де­се­ти­ле­тие на XXI век и при сво­бод­но пол­з­ва­не на Ин­тер­нет, са не­об­хо­ди­ми сто­ти­ци чо­ве­ко­ча­со­ве це­ле­на­со­чен на­уч­но­из­сле­до­ва­тел­с­ки труд, за да се постиг­не яс­но жи­тейс­ко раз­би­ра­не на обек­тив­ни­те зна­че­ния на по­ня­ти­я­та „ико­но­ми­ка“ и „ико­но­ми­чес­ка на­ука“.

„Все­ки ин­те­ли­ген­тен, съв­ре­ме­нен чо­век, кой­то сво­бод­но и ре­дов­но пол­з­ва Ин­тер­нет и вся­как­ви дру­ги из­точ­ни­ци на ин­фор­ма­ция, но ни­ко­га не си е поста­вял на­роч­на цел за осъз­на­то пости­га­не на та­ко­ва раз­би­ра­не, ще при­еме то­ва твър­де­ние за не­ле­по, по­ра­ди ня­кол­ко при­чи­ни“, призна­ват от ИТБИН. И до­пъл­ват, че на пър­во мяс­то все­ки ин­те­ли­ген­тен чо­век вяр­ва, че са­ми­ят той ве­че е фор­ми­рал яс­но жи­тейс­ко раз­би­ра­не за обек­тив­ни­те зна­че­ния на по­ня­ти­я­та „ико­но­ми­ка“ и „ико­но­ми­чес­ка на­ука“ и то­ва раз­би­ра­не е съв­сем сход­но с раз­би­ра­не­то на всич­ки по­доб­ни на не­го хо­ра. На вто­ро мяс­то все­ки ин­те­ли­ген­тен чо­век вяр­ва, че огром­ни­те ин­вес­ти­ции на ев­ро­пейс­кия свят за раз­ви­тие и раз­прос­т­ра­не­ние на на­уч­но зна­ние за фе­но­ме­на, на­ре­чен „ико­но­ми­ка“ – ин­вес­ти­ции в раз­мер на ми­ли­о­ни чо­ве­ко­ча­со­ве и ми­ли­ар­ди ев­ро го­диш­но – на­ми­рат от­ра­же­ние в об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма във вид на мно­жес­т­во на­уч­ни пуб­ли­ка­ции, в ко­и­то има съдър­жа­тел­но яс­ни и сход­ни опре­де­ле­ния за обек­тив­но­то зна­че­ние на разис­к­ва­ни­те по­ня­тия.

Но не­ка на­ис­ти­на ви­дим как­во точ­но се пре­по­да­ва и как­во изуча­ват сту­ден­ти­те?

ИЗ ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ …

От фон­да­ци­я­та пред­ста­вят из­вад­ки от офи­ци­ал­ни, достъп­ни и ав­то­ри­тет­ни из­точ­ни­ци:

„Ико­но­ми­ка – обем­но и мно­гоп­ла­но­во по­ня­тие, раз­лич­ни­те хо­ра вла­гат в не­го раз­лич­но съ­дър­жа­ние“;

„От­ва­ряй­ки все­ки реч­ник, как­то ен­цик­ло­пе­ди­чен, та­ка и ико­но­ми­чес­ки, мо­же да се срещ­нат мно­жес­т­во не­го­ви трак­тов­ки“;

„Все­ки учеб­ник или тъл­ко­вен реч­ник по ико­но­ми­ка да­ва свое опре­де­ле­ние за ико­но­ми­ка­та ка­то на­ука“;

„Ико­но­ми­ка­та е на­ука за из­бо­ра, чо­веш­ко­то дейс­т­вие и послед­с­тви­я­та от не­го в свят на не­ог­ра­ни­че­ни нуж­ди и огра­ни­че­ни ре­сур­си“;

„Ико­но­ми­ка­та тър­си и ана­ли­зи­ра прин­ци­пи­те и ло­ги­чес­ки­те връз­ки, ко­и­то съ­път­с­тват ин­ди­ви­ду­ал­ния из­бор из­меж­ду ре­ше­ния с не­из­вес­тен ре­зул­тат, в усло­ви­я­та на про­ме­ня­щи се пред­по­чи­та­ния и огра­ни­че­ни, но не­из­б­ро­и­ми ре­сур­си“;

„С раз­ви­ти­е­то на ико­но­ми­чес­ка­та те­о­рия ка­то на­ука се из­ме­ня и трак­тов­ка­та на пред­ме­та ѝ. Ико­но­мис­ти­те се ин­те­ре­су­ват от ши­рок кръг от проб­ле­ми и на раз­лич­ни ета­пи от ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на че­ло на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука заста­ват раз­лич­ни тех­ни идей­ни гру­пи“;

„Имен­но то­зи про­цес на про­ме­ня­щи се потреб­нос­ти и сред­с­тва за за­до­во­ля­ва­не­то им, е пред­мет на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“.

Все­ки здра­во­мис­лещ чо­век ще ус­та­но­ви как те­зи раз­но­род­ни опре­де­ле­ния на по­ня­ти­я­та де­мон­с­т­ри­рат лип­са­та на как­во­то и да е един­но мис­ле­не сред ав­то­ри­те им. В съ­що­то вре­ме прести­жът на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука неп­рес­тан­но рас­те, ка­то до­ри се е на­ло­жи­ло мис­ле­не­то, че все­ки един ефек­ти­вен управ­ле­нец тряб­ва да бъ­де пре­ди всич­ко ико­но­мист. От­там и огром­на част от мла­ди­те хо­ра из­би­рат да изуча­ват имен­но дис­цип­ли­ни, про­из­ти­ча­щи от „ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“, ка­то „ико­но­ми­ка“, „ме­нидж­мънт“, „фи­нан­си“ и дру­ги.

„Да­ли всъщ­ност не ста­ва­ме сви­де­те­ли на то­ва как ед­ни мно­го буд­ни и ум­ни мла­ди хо­ра мо­гат да бъ­дат обър­ка­ни от съв­ре­мен­ни­те на­уч­ни ико­но­ми­чес­ки от­вле­че­ни раз­съж­де­ния и без­п­лод­ни уму­ва­ния? Из­ли­зай­ки от уни­вер­си­те­та, точ­но те­зи мла­ди хо­ра са със засле­пе­но­то са­мо­чув­с­т­вие, че са доб­ре под­гот­ве­ни за управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та в ре­ал­ния свят, а на прак­ти­ка те до­ри не мо­гат да да­дат яс­но и точ­но опре­де­ле­ние как­во е прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие – как­во оста­ва да управ­ля­ват та­ко­ва в бъ­де­ще“ – под­чер­та­ват от фон­да­ци­я­та „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“.

 

Как­ви са зна­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти по ико­но­ми­ка? – Част2 

През ми­на­ла­та сед­ми­ца пуб­ли­ку­вах­ме пър­ва­та част от про­уч­ва­не на фон­да­ция "Ин­фор­ма­ци­он­ни­те Тех­но­ло­гии и Бъ­де­ще­то на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука", из­след­ва­що ни­во­то на зна­ни­я­та по ико­но­ми­ка сред бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти. Ре­зул­та­ти­те со­чат по ду­ми­те на пред­ста­ви­те­ли­те от фон­да­ци­я­та, че „из­ли­зай­ки от уни­вер­си­те­та, точ­но те­зи мла­ди хо­ра са със засле­пе­но­то са­мо­чув­с­т­вие, че са доб­ре под­гот­ве­ни за управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та в ре­ал­ния свят, а на прак­ти­ка до­ри не мо­гат да да­дат яс­но и точ­но опре­де­ле­ние как­во е прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие – как­во оста­ва да управ­ля­ват та­ко­ва в бъ­де­ще.“

В не­го ИТБИН ак­цен­ти­ра вър­ху важ­ност­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия днес и обез­пе­ча­ва­не­то й с ка­чес­т­ве­ни ръ­ко­вод­ни кад­ри.

В днеш­но вре­ме точ­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия се явя­ва осно­ва за съ­щес­т­ву­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на всич­ки оста­на­ли ин­дус­т­рии, за­що­то е по­ве­че от яс­но, че во­де­щи ин­дус­т­рии ка­то хи­ми­чес­ка­та, хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та, сел­с­кос­то­пан­с­ка­та, IT ин­дус­т­ри­я­та, стро­и­тел­с­т­во­то и мно­го дру­ги, ня­ма­ше да са на то­ва ни­во, без да бъ­дат обез­пе­че­ни с ма­ши­ни.

Мо­жем да твър­дим, че днес доб­ре раз­ви­та­та ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на ин­дус­т­рия е по-нуж­на от вся­ко­га и све­тов­ни­те ли­де­ри ка­то САЩ, Гер­ма­ния и Ки­тай са та­ки­ва, имен­но по­ра­ди фак­та, че са би­ли, или все още са све­тов­ни ли­де­ри в об­ласт­та на ма­ши­нос­т­ро­е­не­то. Спо­ред ИТБИН кад­ро­во­то обез­пе­че­ние на ед­на та­ка­ва ин­дус­т­рия изис­к­ва мно­жес­т­во ка­чес­т­ве­ни ръ­ко­во­ди­те­ли и ин­же­не­ри. 

"За съ­жа­ле­ние, за­па­дът е из­ця­ло кон­цен­т­ри­ран вър­ху раз­ви­ти­е­то на уж управ­лен­с­ки кад­ри, посред­с­твом ико­но­ми­чес­ки­те спе­ци­ал­нос­ти, ко­и­то не во­дят до­ри до раз­би­ра­не­то за то­ва как­во пред­став­ля­ва ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие. Съ­щев­ре­мен­но ста­ва­ме сви­де­те­ли как Ки­тай удар­но из­граж­да ин­же­не­рен чо­веш­ки ка­пи­тал, кой­то в послед­с­твие ста­ва и управ­лен­с­ки. В Ки­тай поч­ти все­ки по­ли­ти­чес­ки ли­дер е с ин­же­нер­но об­ра­зо­ва­ние, а ор­га­ни­за­ци­я­та на про­из­вод­с­тво­то, тру­до­ва­та мо­ти­ва­ция и екип­на­та ра­бо­та са основ­ни посту­ла­ти, за­ло­же­ни в тях­на­та на­ци­о­нал­на док­т­ри­на и ре­зул­та­ти­те от те­зи прак­ти­ки утвър­ж­да­ват Ки­тай ка­то но­ви­ят све­то­вен ли­дер", под­чер­та­ват от фон­да­ци­я­та. 

Спо­ред пред­ста­ве­ни­те дан­ни бро­ят за­вър­ши­ли ин­же­не­ри ба­ка­лав­ри в САЩ и Ки­тай за 2018 г. е с впе­чат­ля­ва­що­то съ­от­но­ше­ние 1:10 — 140 683 сре­щу 1 362 380 за­вър­ши­ли ин­же­не­ри (в пол­за на Ки­тай). От ИТБИН под­чер­та­ват, че е по­ве­че от не­се­ри­оз­но да се пра­вят ко­мен­та­ри как основ­на­та при­чи­на за то­ва е по-го­ля­ма­та чис­ле­ност на на­се­ле­ни­е­то на Ки­тай, за­що­то на­се­ле­ни­е­то е с 4 пъ­ти по-го­ля­мо от то­ва на САЩ, а съ­от­но­ше­ни­е­то на ин­же­не­ри­те е с 9 пъ­ти по-го­ля­мо (в пол­за на Ки­тай). 

"Имен­но по то­зи на­чин, раз­чи­тай­ки на сис­тем­на­та ин­же­нер­на, а не на без­п­лод­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука, и бур­но­то раз­ви­тие на ин­дус­т­ри­я­та си, Ки­тай завзе­ма све­тов­ни­те ли­дер­с­ки по­зи­ции в про­из­вод­с­тво­то на про­миш­ле­ни сто­ки, в хи­ми­чес­ка­та про­миш­ле­ност, в яд­ре­ния син­тез, в ино­ва­тив­ни­те тех­но­ло­гии в кос­мо­са.“

От фон­да­ци­я­та под­кре­пят и виж­да­не­то на Из­точ­на Азия за зна­че­ни­е­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука в прак­ти­ка­та, ко­е­то на­ми­ра по­ка­за­тел­но от­ра­же­ние и в кни­га­та на юж­но­ко­ре­е­ца Ха­джун Джанг, из­ляз­ла под загла­вие „23 не­ща, ко­и­то не се каз­ват за ка­пи­та­лиз­ма“:

„Ико­но­ми­чес­ки чу­де­са без ико­но­мис­ти:

Един­с­т­ве­на­та от­ли­чи­тел­на чер­та на из­точ­но­а­зи­ат­с­ки­те ико­но­ми­ки е оче­вид­но­то от­със­т­вие на ико­но­мис­ти. В Тай­ван клю­чо­ви по­зи­ции за­емат ин­же­не­ри и уче­ни, а не ико­но­мис­ти, си­ту­а­ци­я­та в дне­шен Ки­тай е съ­ща­та. Иде­о­ло­гът на програ­ма­та за уско­ре­на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция на Юж­на Ко­рея по об­ра­зо­ва­ние е ин­же­нер.

Ед­но от въз­мож­ни­те обяс­не­ния на из­точ­но­а­зи­ат­с­кия слу­чай е, че на оне­зи, ко­и­то опре­де­лят ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка, са нуж­ни не спе­ци­а­ли­зи­ра­ни зна­ния, а об­ща ин­те­ли­ген­т­ност.

Мо­же би ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, ко­я­то се пре­по­да­ва в уни­вер­си­те­ти­те, е твър­де от­къс­на­та от ре­ал­ност­та, за да има ня­как­во прак­ти­чес­ко при­ло­же­ние?

Ико­но­ми­чес­ко­то об­ра­зо­ва­ние не е осо­бе­но тяс­но свър­за­но с управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та в ре­ал­ния свят.

Всъщ­ност си­ту­а­ци­я­та е още по-ло­ша. Ико­но­мис­ти­те не просто не по­ма­гат на ико­но­ми­ка­та, чес­то те до­ри ѝ вре­дят.“

А КАКВА Е СИТУАЦИЯТА У НАС?

Справ­ка от На­ци­о­нал­ния ста­тис­ти­чес­ки ин­с­ти­тут по­каз­ва, че за учеб­на­та 2019 – 2020 го­ди­на ин­те­ре­сът на бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти към сто­пан­с­ки­те спе­ци­ал­нос­ти в срав­не­ние с то­зи към ин­же­нер­ни­те е поч­ти 2 пъ­ти по-го­лям в пол­за на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. До­ри и да се при­еме, че ико­но­ми­чес­ка­та на­ука на­ис­ти­на да­ва позна­ния за управ­ле­ние на пред­при­я­ти­е­то, след­ва да се за­да­де осно­ва­тел­ни­ят въп­рос – как­ва е при­чи­на­та съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду управ­лен­ци и ра­бот­на си­ла – в ли­це­то на ин­же­не­ри­те – да е бли­зо 2:1 при ба­ка­лав­ри­те и бли­зо 3:1 при ма­гис­т­ри­те?

СЛЕПОТАТА ВОДИ ДО СЛЕДВАЩА КРИЗА

От сво­я­та по­зи­ция пред­ста­ви­те­ли­те на фон­да­ция ИТБИН пред­ла­гат от­го­вор на въп­ро­са да да­дат хо­ра­та, но­се­щи от­го­вор­ност за стра­те­ги­чес­ко­то управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на об­щес­т­ве­на­та на­уч­но­из­сле­до­ва­тел­с­ка и об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма. Те са на мне­ние, че ре­зул­та­ти­те от лип­са­та на ква­ли­фи­ци­ра­ни управ­лен­с­ки кад­ри за про­из­вод­с­тве­на­та ин­дус­т­рия, как­то и ре­зул­та­ти­те от лип­са­та на ин­же­не­ри в те­зи об­лас­ти, са­мо на­ру­ша­ват ба­лан­са меж­ду За­па­да и Из­то­ка и вна­сят изос­т­ря­не в от­но­ше­ни­я­та, ко­и­то мо­гат да имат и фа­тал­ни после­ди­ци. 

"В из­след­ва­не на иде­я­та, че днеш­но­то ико­но­ми­чес­ко об­ра­зо­ва­ние не е осо­бе­но тяс­но свър­за­но с управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та в ре­ал­ния свят сви­де­тел­с­т­ват мно­го дру­ги съ­би­тия, ко­и­то наблю­да­ва­ме и днес, но напра­ве­ни­те про­уч­ва­ния до­каз­ват как об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма – с фо­кус ико­но­ми­чес­ко­то об­ра­зо­ва­ние – на ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди се явя­ва ма­ши­на за ду­хов­на тру­до­ва де­фор­ма­ция на тех­ни­те най-цен­ни чо­веш­ки ре­сур­си. 

За съ­жа­ле­ние и тен­ден­ци­я­та у нас са­мо де­мон­с­т­ри­ра как сле­пе­цът-во­дач от кар­ти­на­та на Брьо­гел мо­же да се срав­ни с на­уч­но-ико­но­ми­чес­ка­та общ­ност, слеп­ци­те-после­до­ва­те­ли са всич­ки хо­ра, до­ве­ри­ли се на един фал­шив бля­сък, а про­паст­та е не­из­беж­ни­ят со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки упа­дък на ев­ро­пейс­кия свят", кон­с­та­ти­рат от фон­да­ция "Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука".

Се­га най-ве­ро­ят­но все­ки един от нас би след­ва­ло да успее да от­го­во­ри на въп­ро­са, поста­вен от фон­да­ци­я­та – има­ме ли осно­ва­ния да се при­тес­ня­ва­ме, че ико­но­ми­чес­ка­та на­ука в це­лия За­па­ден свят при­ли­ча на кар­ти­на­та на фла­манд­с­кия ху­дож­ник Пи­тър Брьо­гел – „Прит­ча за слеп­ци­те“?