Източник: „Банкеръ“

Най-важ­но­то зна­ние за ико­но­ми­чес­ка­та на­ука – „ана­то­мия и фи­зи­о­ло­гия“ на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие

Мла­ди и буд­ни ин­же­не­ри по­де­мат ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, чрез ко­я­то да из­вър­шат пре­ход от схо­лас­тич­но­то ù (сред­но­ве­ков­но) със­то­я­ние към ин­же­нер­но­то ù (съв­ре­мен­но) ни­во на раз­ви­тие.
За­що е не­об­хо­ди­мо то­ва и как­ви са всъщ­ност де­фек­ти­те на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние на ико­но­ми­ка­та, ко­и­то во­дят до не­га­тив­но раз­ви­тие на чо­веш­кия ка­пи­тал в ев­ро­пейс­кия свят?

На те­зи и още мно­го въп­ро­си ще мо­же да на­ме­ри­те от­го­вор в пър­ва­та кни­га на пред­се­да­те­ля и учре­ди­те­ля на фон­да­ция ИТБИН – инж. Сте­фан Сте­фа­нов и инж. Ге­ор­ги Ве­лев „Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука – Ви­зия за нов път в ис­то­ри­я­та на бъ­де­ще­то“.

Инж. Сте­фан Сте­фа­нов раз­кри пред Banker Special по­ве­че под­роб­нос­ти.

От­къ­де дой­де иде­я­та да на­пи­ше­те кни­га?

– На­ша­та фон­да­ция „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“ е пред­при­е­ла се­ри­оз­на­та ка­у­за, на­ре­че­на „Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“ още от 2019 го­ди­на. Мо­я­та цел, ка­то пред­се­да­тел, а и на всич­ки ра­бо­те­щи във фон­да­ци­я­та, е да раз­прос­т­ра­ним ед­на проста и пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност – ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, то­зи ми­ти­чен фе­но­мен, изуча­ван от ми­ли­о­ни мла­ди хо­ра по цял свят, се на­ми­ра на сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие.

Не­ка я срав­ним с ни­во­то на раз­ви­тие на ме­ди­цин­с­ка­та на­ука напри­мер. До­ка­то при ме­ди­цин­с­ка­та на­ука има яс­на пред­ста­ва за обек­та на ней­но­то изуча­ва­не – чо­веш­ко­то тя­ло, а съ­що та­ка и яс­на пред­ста­ва за не­го­во­то прин­цип­но уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не – ана­то­ми­я­та и фи­зи­о­ло­ги­я­та – то при днеш­на­та ико­но­ми­чес­ка­та на­ука та­къв обект от­със­т­ва.

Има огром­ни спо­ро­ве за то­ва кой е обек­тът на изуча­ва­не на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, а съ­що и въ­об­ще как­во зна­чи по­ня­ти­е­то ико­но­ми­ка – факт, до­ка­зан от на­ши про­уч­ва­ния, ко­и­то ве­че бя­ха пуб­ли­ку­ва­ни в БАНКЕРЪ.

То­ва е та­ка, за­що­то се­га съ­щес­т­ву­ва­ща­та ико­но­ми­чес­ка на­ука се раз­ви­ва по по­до­бие на сред­но­ве­ков­на­та ме­ди­ци­на – мно­жес­т­во ико­но­ми­чес­ки шко­ли пуб­ли­ку­ват сво­и­те „вяр­ва­ния“ в мно­жес­т­во пис­ме­ни тру­до­ве, ко­и­то след то­ва се пре­по­да­ват в уни­вер­си­те­ти­те един­с­т­ве­но за­ра­ди прести­жа на да­де­на шко­ла, въп­ре­ки че те­зи вяр­ва­ния са на­пъл­но от­къс­на­ти от ре­ал­ност­та.

Библиотеката в Икономическия университет в Стокхолм.
Биб­ли­о­те­ка­та в Ико­но­ми­чес­кия уни­вер­си­тет в Сток­холм.

Съ­щев­ре­мен­но го­ля­ма част от хо­ра­та, ко­и­то са пре­ки съ­вет­ни­ци по клю­чо­ви въп­ро­си на поч­ти всич­ки по­ли­ти­чес­ки и сто­пан­с­ки ли­де­ри на За­пад­ния свят, са имен­но про­фе­си­о­нал­ни ико­но­мис­ти. И ние си за­да­ва­ме въп­ро­са – ако те­зи хо­ра не раз­по­ла­гат със сис­тем­но раз­ви­то ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка­та, от как­ва по­зи­ция и ка­па­ци­тет да­ват от­го­во­ри и ре­ше­ния на най-го­ле­ми­те проб­ле­ми, ко­и­то тре­сат на­шия свят? Ни­ма раз­чи­та­ме на ин­ту­и­ция и доб­ри на­ме­ре­ния?

Ние не мо­жем да сто­им бе­зу­час­т­но, за­що­то ко­ле­ги­те ми и аз – сме ед­ни от мал­ци­на­та, за­поз­на­ти с ед­но но­во ка­чес­т­во на зна­ние за ико­но­ми­ка­та – пости­же­ние на бъл­гар­с­кия ин­же­не­рен ге­ний.

То­ва зна­ние се явя­ва „ин­же­не­рен мо­дел на ико­но­ми­ка­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие“ и опис­ва имен­но „ана­то­ми­я­та“ и „фи­зи­о­ло­ги­я­та“ на вся­ко ед­но по­доб­но пред­при­я­тие. Ва­жен факт е, че то­ва зна­ние е раз­ра­бот­ва­но и из­пит­ва­но в прак­ти­ка­та през послед­ни­те 20 го­ди­ни и заслу­жа­ва да се спо­де­ли с по­ве­че хо­ра по све­та.

Спо­ред нас ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия е ин­дус­т­ри­я­та, ко­я­то пра­ви въз­мож­но съв­ре­мен­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на поч­ти вся­ка ед­на дру­га ин­дус­т­рия и на­ши­ят жи­вот би бил не­въз­мо­жен без нея. Доста­тъч­но е да си пред­ста­вим стро­еж на жи­ли­щен блок без ма­ши­ни, или да не раз­по­ла­га­ме с ком­пют­ри­те и те­ле­фо­ни­те, с ко­и­то тол­ко­ва мно­го сме свик­на­ли.

От та­зи по­зи­ция на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия, ние смя­та­ме, че основ­на­та за­да­ча на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука би след­ва­ло да бъ­де имен­но изуча­ва­не­то на прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие, ка­то гра­див­на­та еди­ни­ца на вся­ка съв­ре­мен­на ин­дус­т­ри­ал­на ико­но­ми­ка. Ако не раз­по­ла­га­ме със зна­ние за гра­див­на­та еди­ни­ца, то как­ва на­деж­да бих­ме мог­ли да има­ме за ка­чес­т­ве­но управ­ле­ние на це­ли сис­те­ми от пред­при­я­тия, а и на са­ми­те дър­жа­ви?

Сле­до­ва­тел­но най-важ­но­то зна­ние, ко­е­то тряб­ва да раз­вие ико­но­ми­чес­ка­та на­ука – зна­ни­е­то за „ана­то­мия и фи­зи­о­ло­гия“ на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие – ве­че съ­щес­т­ву­ва, при то­ва тук в Бъл­га­рия.

Осъз­на­вай­ки и раз­би­рай­ки огром­ния проб­лем на на­шия свят – бе­зум­но сла­бо­то ни­во на раз­ви­тие на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука – но съ­що та­ка и раз­по­ла­гай­ки със зна­ни­е­то за ре­ше­ни­е­то на то­зи проб­лем, ние от Фон­да­ция ИТБИН взех­ме ре­ше­ние да съз­да­дем ед­но­и­ме­нен фо­рум, на кой­то да обя­вим те­зи пре­неб­рег­ва­ни оче­вид­нос­ти и да пред­ло­жим на об­щес­т­ве­но об­съж­да­не нуж­да­та от „Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“.

Ина­че ка­за­но – да пред­ло­жим на об­съж­да­не – има ли нуж­да на­ши­ят  свят от зна­ние как се управ­ля­ва сис­тем­но пред­при­я­тие, или ще про­дъл­жим да раз­чи­та­ме на ин­ту­и­ци­я­та и доб­ри­те на­ме­ре­ния на хо­ра­та, на­то­ва­ре­ни със за­да­ча­та да управ­ля­ват и раз­ви­ват на­ци­о­нал­ни­те ико­но­ми­ки?

През ми­на­ла­та 2020 г. ор­га­ни­зи­рах­ме пър­ва­та кон­фе­рен­ция на то­зи фо­рум, но за съ­жа­ле­ние, пред­вид пан­де­ми­я­та, тя тряб­ва­ше да се про­ве­де он­лайн. На­ше­то посла­ние е из­клю­чи­тел­но скан­дал­но са­мо по се­бе си, въп­ре­ки че е на­пъл­но обосно­ва­но – ло­ги­чес­ки и фак­то­ло­гич­но. Раз­би­ра­не­то и осъз­на­ва­не­то му изис­к­ва вре­ме за „от­ва­ря­не на очи­те“ за мно­жес­т­во­то пре­неб­рег­ва­ни фак­ти от на­ше­то за­пад­но об­щес­т­во.

Всич­ко то­ва е труд­но за въз­при­е­ма­не он­лайн. По­ра­ди та­зи при­чи­на, ние ре­ших­ме през 2021 г. да не про­веж­да­ме от­но­во он­лайн кон­фе­рен­ция, а да из­ло­жим то­ва ис­то­ри­чес­ки важ­но посла­ние в рам­ки­те на кни­га и да пред­ло­жим ре­ше­ние.

Кни­га­та – ка­то спът­ник на чо­ве­ка – не изис­к­ва то­чен ден и час, в кой­то всич­ко в нея да се въз­при­е­ме на­вед­нъж – осо­бе­но, ко­га­то го­во­рим за ма­щаб­ни проб­ле­ми, за­ся­га­щи всич­ки нас. Кни­га­та ти да­ва вре­ме­то и сво­бо­да­та да оста­неш на­са­ме със се­бе си и да вник­неш в на­пи­са­но­то от ав­то­ра. А пред­вид те­ма­ти­ка­та в на­шия слу­чай – то­ва е най-доб­ри­ят на­чин да се осъз­нае как в мо­мен­та „сле­пец во­ди слеп­ци“, но как има и на­чин за „проглеж­да­не“ и то мно­го ско­ро. Та­ка се ро­ди и иде­я­та за кни­га­та „Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука – Ви­зия за нов път в ис­то­ри­я­та на бъ­де­ще­то“.

Смя­та­те, че ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се пре­по­да­ва по схо­лас­ти­чен на­чин в уни­вер­си­те­ти­те. Във ва­ша­та кни­га да­ва­те ли от­го­вор за­що сте на то­ва мне­ние?

„Притча за слепците“ на фламандския художник Питер Брьогел Стария – с нея от ИТБИН онагледяват актуалното състояние на икономическата наука.
„Прит­ча за слеп­ци­те“ на фла­манд­с­кия ху­дож­ник Пи­тер Брьо­гел Ста­рия – с нея от ИТБИН онаг­ле­дя­ват ак­ту­ал­но­то със­то­я­ние на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука.

– Аб­со­лют­но. В кни­га­та сме се опи­та­ли мак­си­мал­но достъп­но и ло­ги­чес­ки из­дър­жа­но да пред­ста­вим на све­та ед­но мно­жес­т­во от пре­неб­рег­ва­ни оче­вид­нос­ти. Ние сме ин­же­не­ри и по­ра­ди та­зи при­чи­на за нас е от из­клю­чи­тел­на важ­ност то­ва, ко­е­то ние раз­ра­бот­ва­ме, да има ре­ал­но при­ло­же­ние и да е по­лез­но в прак­ти­ка­та.

От та­зи по­зи­ция ние раз­глеж­да­ме съв­ре­мен­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука и ней­ни­те во­де­щи на­уч­ни раз­ра­бот­ки и след то­ва ги срав­ня­ва­ме с ана­ло­гич­ни та­ки­ва, де­ло на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни ин­же­не­ри.

Ин­те­ре­сен факт е, че в съв­ре­мен­на­та ин­дус­т­ри­ал­на прак­ти­ка ма­со­во се из­пол­з­ва на­уч­но­то зна­ние за управ­ле­ние на ин­дус­т­ри­ал­ни пред­при­я­тия, де­ло на ма­шин­ни ин­же­не­ри, а не на про­фе­си­о­нал­ни ико­но­мис­ти. Та­ка, на прак­ти­ка, при­но­сът на със­ло­ви­е­то на про­фе­си­о­нал­ни­те ико­но­мис­ти към ре­ал­на­та ин­дус­т­рия кло­ни към ну­ла. Но по­ве­че и по-под­роб­но за те­зи не­ли­цеп­ри­ят­ни фак­ти, ще мо­же да про­че­те­те в кни­га­та.

Вре­ме е за Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука. Ко­го ис­ка­те да убе­ди­те в то­ва и до как­ва ау­ди­то­рия ис­ка­те да достиг­не­те?

На­ше­то посла­ние е на­со­че­но към всич­ки буд­ни и съ­зи­да­тел­ни лич­нос­ти в об­щес­т­ва­та, част от За­пад­ния свят и най-ве­че към ли­де­ри­те в не­го. Имен­но те тряб­ва да осъз­на­ят, че ако не­се взе­мат мер­ки и пъ­тят на бъ­де­що­то ни раз­ви­тие не бъ­де про­ме­нен, тех­но­ло­гич­на­та про­паст, ко­я­то се от­ва­ря меж­ду нас и Из­то­ка (в ли­це­то най-ве­че на Ки­тай) мо­же да има фа­тал­ни после­ди­ци – до­ри све­тов­на вой­на.

Машиностроително предприятие в Китай.
Ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие в Ки­тай.

Покрай кри­за­та с COVID-19 го­ля­ма част от проб­ле­ми­те на на­шия свят из­ля­зо­ха на­яве и се ви­дя кол­ко мно­го на­ше­то съ­щес­т­ву­ва­не за­ви­си от Из­то­ка. Ако не бъ­де ус­та­но­вен ба­ланс, бъ­де­ще­то на За­пад­на­та ци­ви­ли­за­ция е поста­ве­но на кар­та.

 

 

 

 

Ко­га чи­та­те­ли­те ще мо­гат да дър­жат кни­га­та в ръ­це­те си?

На­дя­ва­ме се, то­ва да ста­не през ран­на­та про­лет на 2022 го­ди­на. В мо­мен­та тър­сим пар­т­ньо­ри за ма­со­во­то ѝ раз­прос­т­ра­не­ние, но при­зо­ва­ва­ме все­ки, кой­то про­явя­ва ин­те­рес и ис­ка да се вклю­чи в на­ша­та ка­у­за, да не се ко­ле­бае и да се свър­же с Фон­да­ция „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“.

Кой е Сте­фан Сте­фа­нов

Инж. Стефан Стефанов (вляво).
Инж. Сте­фан Сте­фа­нов (вля­во).

Сте­фан Сте­фа­нов е ро­ден през 1991г. в Со­фия. За­вър­ш­ва 9‑та ФЕГ, а след то­ва ста­ва дип­ло­ми­ран ин­же­нер от ТУ-Со­фия, ка­то за­щи­та­ва с от­ли­чие ма­гис­тър­с­ка те­за в ECAM EPMI – Па­риж, Фран­ция. Про­фе­си­о­нал­на­та му ка­ри­е­ра за­поч­ва в „Хид­рав­лич­ни Еле­мен­ти и Сис­те­ми“ АД – Ям­бол, къ­де­то взи­ма основ­но учас­тие в ин­дус­т­ри­а­лен ек­с­пе­ри­мент без ал­тер­на­ти­ва в рам­ки­те на Бъл­га­рия.

Той, за­ед­но с още че­ти­ри­ма ко­ле­ги ин­же­не­ри, на сред­на въз­раст под 30г., успя­ват за 2 го­ди­ни да усво­ят и внед­рят в про­из­вод­с­тво ви­со­ко ино­ва­ти­вен про­дукт, кой­то не се про­из­веж­да ни­къ­де дру­га­де на Бал­ка­ни­те.

Под ръ­ко­вод­с­тво­то на те­зи ин­же­не­ри дру­ги че­ти­ри­ма ра­бот­ни­ци, без ка­къв­то и да би­ло спе­ци­а­ли­зи­ран опит, за 9 ме­се­ца, усво­я­ват на­бор от ви­со­ко­тех­но­ло­гич­ни про­це­си, ко­и­то в об­щия слу­чай се обез­пе­ча­ват от 25 до 30 ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни спе­ци­а­лис­ти, под­гот­ве­ни от во­де­щи в об­ласт­та све­тов­ни фир­ми.

„Хидравлични Елементи и Системи“ АД – Ямбол.
„Хид­рав­лич­ни Еле­мен­ти и Сис­те­ми“ АД – Ям­бол.

Те пра­вят то­ва за крат­ко вре­ме и сре­щу срав­ни­тел­но ма­лък фи­нан­сов ре­сурс (сре­щу по­доб­на су­ма про­фе­си­о­нал­ни­те кон­сул­тан­ти из­въш­ват са­мо осъв­ре­ме­ня­ва­не на до­ку­мен­та­ци­я­та на из­де­ли­я­та). Всич­ко то­ва е въз­мож­но бла­го­да­ре­ние на ино­ва­ци­он­но от­кри­тие в об­ласт­та на управ­лен­с­ко­то мо­де­ли­ра­не в ин­дус­т­ри­ал­на­та ико­но­ми­ка, напра­ве­но в Бъл­га­рия. Ста­ва ду­ма за хо­лис­тич­на ERP тех­но­ло­гия, (ERP – Enterprise Resource Planning – пла­ни­ра­не на ре­сур­си­те на пред­при­я­ти­е­то), ко­я­то е но­си­тел на но­во ка­чес­т­во ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка.

През 2019 г. инж. Сте­фан Сте­фа­нов и инж. Ге­ор­ги Ве­лев ста­ват ав­то­ри на „Ма­ни­фест за Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“ и ор­га­ни­зи­рат Фо­рум „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъ­де­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“.

Тях­на цел е да поста­вят на об­щес­т­ве­но об­съж­да­не не­об­хо­ди­мост­та от то­тал­на ре­фор­ма в ико­но­ми­чес­ко­то об­ра­зо­ва­ние, тъй ка­то въп­ре­ки ми­ли­о­ни­те ин­вес­ти­ции в то­зи вид об­ра­зо­ва­ние и хи­ля­ди­те мла­ди хо­ра, ко­и­то го изуча­ват, – прак­ти­чес­ка­та по­лез­ност на за­вър­ши­ли­те кад­ри е кри­тич­но нис­ко.