bTV media group on air
Източник: „bTV Media Group“

Как тех­но­ло­ги­и­те мо­гат да ни по­мог­нат да управ­ля­ва­ме биз­не­са си?

Добли­жи ли ко­вид кри­за­та мо­мен­та, в кой­то ро­бо­ти­те и тех­но­ло­ги­и­те ще за­ме­нят хо­ра­та?

Не­съм­не­но, ко­вид кри­за­та уско­ри навли­за­не­то на ав­то­ма­ти­за­ци­и­те в про­из­вод­с­тво­то най-ве­че. Но за­що и как? Доста ком­па­нии тър­сят ре­ше­ния как да за­ме­нят из­вър­ши­те­ли­те на ма­ну­ал­на ра­бо­та с не­що, ко­е­то ня­ма как да се раз­бо­лее от КОВИД. Тук се на­мес­ват те­зи ро­бо­ти, но тряб­ва да сме на­яс­но за как­ви ро­бо­ти точ­но ста­ва ду­ма. То­ва не са ро­бо­ти тип „чо­век“, как­то доста хо­ра си пред­ста­вят, да­леч сме от тях, то­ва са ро­бо­ти тип „ку­ки“, тип „ръ­це“, ко­и­то посред­с­твом програ­ми се спра­вят с ма­ну­ал­ни­те за­да­чи, пре­ди вър­ше­ни от хо­ра. Съ­от­вет­но то­ва от­но­во ид­ва с огром­ни услов­нос­ти, тъй ка­то за да се за­мес­тят хо­ра­та с ро­бо­ти е не­об­хо­ди­мо про­из­вод­с­тво­то ни да е ед­ро­се­рий­но, то­ест от ня­кол­ко хи­ля­ди ед­нак­ви еле­мен­та и на­го­ре, то­га­ва има сми­съл да се пре­ми­не към ав­то­ма­ти­зи­ра­не на про­це­си­те от ико­но­ми­чес­ка глед­на точ­ка. Но ако сме в сфе­ра­та на про­из­вод­с­тво по за­да­ние на кли­ен­та, с къ­си се­рии от по-ня­кол­ко де­сет­ки еле­мен­та, та­къв тип ав­то­ма­ти­за­ция гу­би сми­съл. В Бъл­га­рия спе­ци­ал­но, не са мно­го мес­та­та, ко­и­то позво­ля­ват ма­со­ва ав­то­ма­ти­за­ция, за то­ва мо­же да се ка­же, че КОВИД уско­ри пре­хо­да към ав­то­ма­ти­за­ция, но то­ва аб­со­лют­но не зна­чи че ро­бо­ти­те ще за­ме­нят хо­ра­та.

Го­ле­ми­ят страх е, че ро­бо­ти­те ще оста­вят без ра­бо­та мно­го хо­ра. Ня­ма ли да ни раз­де­лят още по­ве­че на бед­ни и бо­га­ти?

Виж­те проб­ле­мът не е в то­ва, че ав­то­ма­ти­зи­ра­ни­те про­це­си или т.нар ро­бо­ти навли­зат в про­из­вод­с­тво­то. Ро­бо­ти в про­из­вод­с­тво­то има още от 80-те го­ди­ни на 20-ти век. В ис­то­ри­я­та, навли­за­не­то на но­ви тех­но­ло­гии мно­гок­рат­но е из­мес­т­ва­ло дей­ност­та на най-нис­ки­те ни­ва слу­жи­те­ли. Как­то е би­ло с пар­на­та ма­ши­на, а в послед­с­твие и с по­ява­та на ма­со­ва­та елек­т­ри­фи­ка­ция и раз­ви­ти­е­то на ком­пют­ри­те. То­ва е на­пъл­но в ре­да на не­ща­та, ка­то и то­га­ва хо­ра­та ги е би­ло страх да не оста­нат без ра­бо­та. Раз­ли­ка­та спря­мо днес е то­ва, че те­зи про­ме­ни пре­ди са се случ­ва­ли в усло­вия на ма­со­ва ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция и хо­ра­та бър­зо са си на­ми­ра­ли но­ва ра­бо­та. Се­га проб­ле­мът се явя­ва в то­ва, че не са­мо лип­са про­из­вод­с­тве­на ин­дус­т­рия, но лип­с­ва и адек­ват­но зна­ние за управ­ле­ние на пред­при­я­тия, ко­е­то да преква­ли­фи­ци­ра и пре­на­со­чи те­зи, ко­и­то ще оста­нат без ра­бо­та. На всич­ко­то от­го­ре ев­ро­пейс­ки­ят свят е и в пе­ри­од на де­ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция, по­ра­ди ко­е­то за­пад­ни­ят свят из­не­се огром­на част от про­из­вод­с­тве­ни­те си мощ­нос­ти към Из­то­ка – Ки­тай, Тай­ван и др. Факт е, че имен­но про­из­вод­с­тве­на­та ин­дус­т­рия е та­зи, ко­я­то съз­да­ва сред­на­та кла­са, ка­то Хен­ри Форд до­ри се счи­та за пър­во­ос­но­ва­тел на сред­на­та кла­са, ко­и­то са би­ли не­го­ви­те ра­бот­ни­ци. Съ­от­вет­но стра­хът не тряб­ва да бъ­де от то­ва, че ро­бо­ти­те ще оста­вят без ра­бо­та мно­го хо­ра, ами фак­тът че за­пад­ни­ят свят, част от кой­то е и Бъл­га­рия, стра­да от лип­са на ка­чес­т­ве­ни управ­лен­с­ки кад­ри, ко­и­то да мо­гат да съз­да­ват и раз­ви­ват ин­дус­т­рия, да­вай­ки ра­бо­та на хо­ра­та. Про­дъл­жа­вай­ки по съ­щия път, кой­то е по­ет от ня­къ­де 30-ти­на го­ди­ни, раз­де­ле­ни­е­то бед­ни-бо­га­ти ще се по­кач­ва.

Да взе­мем един кла­си­чес­ки проб­лем, но още по-обос­т­рен се­га, от кри­за­та. Ра­бот­ни­кът е хо­у­мо­фис и е на 8‑часов ра­бо­тен ден. Слу­жи­те­лят Иван вър­ши опре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во ра­бо­та за 8 ча­са, но слу­жи­те­лят Ге­ор­ги за 12 ча­са. Звъ­ни ме­ни­джъ­рът на Ге­ор­ги по­ло­вин час след края на ра­бот­ния ден, за да го пи­та как­во е свър­шил, но той не му вди­га те­ле­фо­на, за­що­то ве­че не е в ра­бот­но вре­ме. И от то­зи мно­го кла­си­чес­ки при­мер ве­че про­из­ти­чат хи­ля­ди въп­ро­си — за­що Ге­ор­ги и Иван по­лу­ча­ват ед­на и съ­ща запла­та, тряб­ва ли ра­бо­то­да­те­лят да звъ­ни в из­вън­ра­бот­но вре­ме, ка­къв е ко­е­фи­ци­ен­тът на по­лез­ност на все­ки един от два­ма­та? Всич­ки те­зи на пръв поглед дреб­ни, но всъщ­ност от­не­ма­щи огром­но вре­ме на ме­ни­джъ­ра проб­ле­ми, мо­гат ли да бъ­дат ре­ше­ни чрез тех­но­ло­гия?

Аб­со­лют­но е въз­мож­но, са­мо че на пър­во вре­ме е не­об­хо­ди­мо но­во ка­чес­т­во ба­зис­но зна­ние за ико­но­ми­ка, т.е зна­ние за управ­ле­ние. В днеш­но вре­ме, на­ши­ят свят стра­да, как­то ка­зах и в пред­ход­ния ми от­го­вор, от кри­за на ка­чес­т­ве­ни управ­лен­с­ки кад­ри. Са­мо че то­ва, ко­е­то е важ­но да се осъз­нае е, че се­га съ­щес­т­ву­ва­щи­те управ­лен­с­ки кад­ри не са ви­нов­ни за ни­во­то си на ком­пе­тен­ция. Все­ки един от тях е за­вър­шил прести­жен уни­вер­си­тет и е учил ста­ра­тел­но да бъ­де до­бър ме­ни­джър. Проб­ле­мът е в един мал­ко осъз­на­ван факт, а имен­но че зна­ни­е­то за управ­ле­ние на фир­ми, пред­при­я­тия и т.н, изуча­ва­но в уни­вер­си­те­ти­те, е на сред­но­ве­ков­но ни­во на раз­ви­тие. За да мо­гат слу­ша­те­ли­те да си пред­ста­вят по-доб­ре то­ва, за ко­е­то го­во­ря, ще дам при­мер с раз­ви­ти­е­то на ме­ди­цин­с­ка­та на­ука. В сред­но­ве­ко­ви­е­то, ле­ка­ри­те са ле­ку­ва­ли посред­с­твом пи­я­ви­ци, пус­ка­не на кръв, дуп­ки в че­ре­па и дру­ги по­доб­ни не­мис­ли­ми от се­гаш­на глед­на точ­ка ме­то­ди за ле­че­ние, но 16 век се по­явя­ва зна­ние за ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло. От там на­сет­не ме­ди­ци­на­та е то­ва, ко­е­то позна­ва­ме и днес. В съ­що­то вре­ме ико­но­ми­чес­ка­та на­ука ня­ма пред­ста­ва до­ри от то­ва как­во е прин­цип­но­то уст­ройс­т­во на ед­на ком­па­ния и как тя всъщ­ност фун­к­ци­о­ни­ра, как съз­да­ва пе­чал­ба. От нез­на­ни­е­то за ске­ле­та на ком­па­ни­я­та, управ­лен­ци­те не мо­гат да из­ве­дат и кон­к­рет­ни позна­ния за то­ва как точ­но тряб­ва да се из­вър­ш­ва вся­ка ед­на дей­ност в рам­ки­те на тях­но­то пред­при­я­тие. Все­ки знае как­во е „длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка“. То­зи до­ку­мент би тряб­ва­ло да да­ва обяс­не­ние как­во и по ка­къв на­чин тряб­ва да се вър­ши, за да се счи­та ед­на ра­бо­та за успеш­на. Но в ре­ал­ност­та, то­зи до­ку­мент е ед­на услов­ност, изис­к­ва­на от за­ко­на, ко­я­то по ни­ка­къв на­чин не да­ва нуж­ни­те на­со­ки за ра­бо­та. И от там се по­раж­да и то­зи кон­ф­ликт, кой­то вие опи­сах­те във въп­ро­са си. Той е не­из­бе­жен не са­мо в усло­ви­я­та на ко­вид, но и по прин­цип. Ко­га­то ня­ма­ме яс­но опи­са­на дей­ност, т.е как­во точ­но се очак­ва да се свър­ши, ка­къв е край­ни­ят ре­зул­тат и кол­ко вре­ме от­не­ма, ние ня­ма­ме стан­дарт, спря­мо кой­то ме­ни­джъ­ри­те да дър­жат слу­жи­те­ли­те си от­го­вор­ни за свър­ше­на­та ра­бо­та.

Как­во е не­об­хо­ди­мо да се напра­ви, за да се про­ме­нят те­зи нес­п­ра­вед­ли­вос­ти, ко­и­то се по­лу­ча­ват не­из­беж­но?

То­ва, ко­е­то е не­об­хо­ди­мо е да се раз­прос­т­ра­ни но­во ка­чес­т­во зна­ние за ико­но­ми­ка, да бъ­де ма­со­во изуча­ва­но, ко­е­то да е стъ­пи­ло на осно­ви­те на то­ва как фун­к­ци­о­ни­ра ед­но пред­при­я­тие не са­мо ка­то съв­куп­ност от ма­ши­ни, но и ка­то съв­куп­ност от хо­ра. И след то­ва ка­то се вгра­ди то­ва зна­ние в управ­лен­с­ки соф­ту­ер — тип “ERP” — ед­ва то­га­ва ние ще мо­жем да управ­ля­ва­ме успеш­но и най-ве­че спра­вед­ли­во за всич­ки стра­ни на­ша­та ико­но­ми­ка под фор­ма­та на фир­ми, пред­при­я­тия и ин­с­ти­ту­ции. В до­пъл­не­ние, ко­га­то вся­ка ед­на ком­па­ния се управ­ля­ва от та­къв тип соф­ту­ер, вслед­с­твие на то­ва за­дъл­бо­че­но позна­ва­не и раз­би­ра­не на дей­ност­та й, със си­гур­ност вся­ка ком­па­ния ще по­лу­чи въз­мож­ност да из­стре­ля до но­ви вър­хо­ве пе­чал­ба­та си, вслед­с­твие на та­зи мно­гок­рат­но по-доб­ра ор­га­ни­за­ция.

То­ест вие пред­ла­га­те в уни­вер­си­те­ти­те да се обу­ча­ват ме­ни­джъ­ри­те за ра­бо­та със спе­ци­фи­чен соф­ту­ер, кой­то мо­же да им по­мог­не да ре­ша­ват те­зи проб­ле­ми, за ко­и­то го­во­рим?

Да, и да управ­ля­ват ком­па­ни­и­те съв­сем осъз­на­то и с раз­би­ра­не, а не как­то се случ­ва в мо­мен­та в по­ве­че­то слу­чаи – по ин­ту­и­ция.

 

Ця­ло­то ра­дио-ин­тер­вю мо­же да чу­е­те тук: