Човекът като творец, Пекин - Китай
Източник: „Егоист“

Чо­ве­кът ка­то тво­рец в цен­тъ­ра на всич­ко Част I

Инж. Три­фон Сте­фа­нов е ед­ва на 26-го­диш­на въз­раст, ве­че пре­зи­дент на сту­дент­с­кия ко­ми­тет към един от топ 3 тех­ни­чес­ки уни­вер­си­те­ти в све­та – „Цинг­хуа“, Пе­кин (Tsinghua University, Beijing), къ­де­то пра­ви ма­гис­т­ра­ту­ра­та си в мо­мен­та. Меж­ду дру­го­то, то­ва е уни­вер­си­те­тът, чий­то въз­пи­та­ник е и пре­зи­ден­тът на Ки­тайс­ка­та На­род­на Ре­пуб­ли­ка, г‑н Си Дзин­пин.

Ин­те­ре­сът ми към ин­же­нер­ни на­уки и тех­но­ло­гич­но раз­ви­тие ме от­веж­да чес­то в по­со­ка Азия, но ряд­ко ме из­пъл­ва с та­ко­ва за­до­вол­с­т­во как­то сре­ща­та ми с Три­фон. Раз­би­ра се, че основ­но за­що­то е бъл­га­рин, но има и тол­ко­ва до­пъл­ни­тел­ни сло­е­ве в не­го, ко­и­то кре­щят НАДЕЖДА! Още при пър­вия ни раз­го­вор се усе­ща­ше стре­ме­жът му да не из­пус­ка фо­ку­са от Бъл­га­рия, ми­на­ло­то, насто­я­ще­то и раз­ви­ти­е­то й в об­ласт­та на тех­но­ло­ги­и­те. И с уве­ре­ност, и с гор­дост. Той не просто вяр­ва, но и ра­бо­ти вър­ху то­ва ре­ше­ни­я­та ро­де­ни на бъл­гар­с­ка поч­ва да по­лу­чат не­об­хо­ди­мо­то све­тов­но призна­ние. За­що? Ще ви раз­ка­же в ин­тер­вю­то ни със свои ду­ми, но все ми се ис­ка пре­ди то­ва да спо­ме­на, че то­ва е ед­на от оне­зи сре­щи, в ко­я­то има струк­ту­ри­ра­на цен­нос­т­на сис­те­ма, мо­рал, жи­тейс­ка фи­ло­со­фия, пре­оцен­ка и прогрес. Вя­ра­та му в чо­ве­ка ка­то Тво­рец и цен­тър на све­та е го­ля­ма, за раз­ли­ка от мо­я­та прогре­сив­но на­ма­ля­ва­ща или по­не пре­ди раз­го­во­ра ни. По­мо­лих го да ме убе­ди в те­за­та си…

Мо­ля, пред­ста­ви се със свои ду­ми за на­ши­те чи­та­те­ли?

Каз­вам се Три­фон Сте­фа­нов и съм ин­же­нер по об­ра­зо­ва­ние. За­вър­ших в Япо­ния, къ­де­то и ра­бо­тех в ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия. Към мо­мен­та ра­бо­тя в Ав­с­т­рия ка­то „Mе­ни­джър про­ект“ в ком­па­ния от сфе­ра­та на ма­со­во­то про­из­вод­с­тво и кон­ве­йер­ния биз­нес, къ­де­то от­го­ва­рям за раз­ви­ти­е­то на тех­но­ло­гич­на­та сре­да. За­ед­но с то­ва след­вам ре­дов­но в един от топ 15-те уни­вер­си­те­та в све­та, кой­то е и един от топ 3‑те тех­ни­чес­ки уни­вер­си­те­та – ки­тайс­ки­ят уни­вер­си­тет – „Цинг­хуа“ (Tsinghua University, Beijing).

Раз­ка­жи ни за мо­ти­ва­ци­и­те си по пъ­тя си от Со­фийс­ка Ма­те­ма­ти­чес­ка Гим­на­зия през Япо­ния-Ав­с­т­рия-Ки­тай и об­рат­но в Бъл­га­рия. В пред­ва­ри­тел­ния ни раз­го­вор пра­ви впе­чат­ле­ние, че през то­зи твой път на два кон­ти­нен­та, тър­сей­ки най-доб­ри­ят на­чин да раз­бе­реш и навле­зеш в сфе­ра­та на ин­же­нер­с­т­во­то, си на­ми­рал дуп­ки как­то в сис­те­ми­те за обу­че­ние на но­ви кад­ри, та­ка и в ра­бот­ния про­цес. Как се раз­ми­на ре­ал­ност­та с очак­ва­ни­я­та ти? И на как­во се дъл­жи то­ва?

Ви­на­ги съм имал ин­те­рес към ло­ги­чес­ко­то мис­ле­не. Точ­ни­те на­уки ка­то ма­те­ма­ти­ка, фи­зи­ка и хи­мия са на­уки раз­ви­ва­щи то­ва мис­ле­не, по­ра­ди ко­е­то из­брах „СМГ“ – из­вес­т­на с ма­те­ма­ти­чес­ка­та си под­го­тов­ка. По­ра­ди фак­та, че всич­ки в мо­е­то се­мейс­т­во са ин­же­не­ри, про­дъл­же­ни­е­то на ин­те­ре­са ми от ма­те­ма­ти­ка­та пра­во­ли­ней­но во­де­ше към ин­же­нер­ни­те спе­ци­ал­нос­ти – тъй ка­то те, стъп­вай­ки на точ­ни­те на­уки, съ­що раз­ви­ват то­ва ло­ги­чес­ко мис­ле­не, но ве­че в по­со­ка „про­це­си и про­из­вод­с­тво“, или по-точ­но ка­за­но – раз­ви­ват ин­же­нер­но мис­ле­не. Сред мно­го­то оп­ции за бъ­де­що след­ва­не се спрях на Япо­ния – стра­на с доб­ре позна­та ис­то­рия в ин­же­нер­с­т­во­то и раз­ви­ти­е­то на ин­же­не­ри. 2011 го­ди­на раз­брах, че чрез ед­на фон­да­ция, Япо­ния ор­га­ни­зи­ра кон­курс за сво­я­та япон­с­ка пра­ви­тел­с­т­ве­на сти­пен­дия и при­ема огра­ни­чен брой чуж­дес­т­ран­ни сту­ден­ти, ко­е­то ме мо­ти­ви­ра да учас­т­вам и да спе­че­ля та­зи сти­пен­дия, с ко­я­то през 2014 г. за­ми­нах за Япо­ния да след­вам ма­шин­но ин­же­нер­с­т­во. По вре­ме на мо­е­то след­ва­не в Япо­ния ми­нах през раз­лич­ни прак­ти­ки, до­ка­то ед­нов­ре­мен­но с то­ва и ра­бо­тех в ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия. По­ра­ди съб­ра­ния кул­ту­рен опит от Ев­ро­па и Азия, как­то и от прак­ти­ки­те, през ко­и­то съм пре­ми­нал, ми бе­ше пред­ло­же­но да се пре­мес­тя да ра­бо­тя в Ав­с­т­рия ка­то „Ме­ни­джър про­ект“.

Ра­бо­та­та ми, свър­за­на с раз­ви­ти­е­то на тех­но­ло­гич­на­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то, е об­вър­за­на с про­ек­ти, осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ко­и­то пре­ми­на­ва през ини­ци­и­ра­не, фи­нан­со­во и про­ек­т­но пла­ни­ра­не, из­пъл­не­ние и кон­т­рол. Покрай те­зи про­ек­ти за­поч­нах да за­бе­ляз­вам оба­че как т.нар „доб­ри прак­ти­ки“ за управ­ле­ние, всъщ­ност не са тол­ко­ва доб­ри, не­за­ви­си­мо че са при­ети ма­со­во.

Напри­мер при пла­ни­ра­не на фи­нан­си­те и бю­дже­ти­ра­не се взи­мат пред­вид ко­е­фи­ци­ен­ти, ба­зи­ра­ни на су­бек­тив­ни пре­цен­ки на дру­ги „Про­ект ме­ни­джъ­ри“ и тях­но­то из­чис­ле­ние на раз­хо­ди­те от ми­на­ли про­ек­ти. Мис­ля, че все­ки би се съг­ла­сил, че ня­кол­ко ко­е­фи­ци­ен­та не мо­гат да покри­ят всич­ки про­мен­ли­ви в един нов не­за­поч­нат про­ект и та­ко­ва бю­дже­ти­ра­не би да­ло го­ле­ми от­кло­не­ния.

Друг проб­лем, кой­то за­бе­ля­зах по вре­ме на мо­я­та ра­бо­та, имай­ки пред­вид, че ком­па­ни­я­та, в ко­я­то ра­бо­тя е све­то­вен ли­дер в сво­я­та об­ласт, е в раз­ра­бот­ки­те на про­ек­ти за съз­да­ва­не и раз­ви­тие на тех­но­ло­гич­на­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то. За про­ек­ти­ра­не на цех за про­из­вод­с­тво, напри­мер, тряб­ва да се опи­ше най-де­тайл­но тех­но­ло­гич­на­та сре­да. В це­ха има как­то мно­жес­т­во обек­ти – ма­ши­ни, еки­пи­ров­ки, приспо­соб­ле­ния и др., та­ка и хо­ра, ко­и­то тряб­ва да вла­де­ят и при­ла­гат на прак­ти­ка кон­к­рет­ни­те позна­ния за ра­бо­та­та с те­зи ма­ши­ни. То­ва, ко­е­то от­чи­там, че лип­с­ва в ком­па­ни­я­та, в ко­я­то ра­бо­тя, а на­вяр­но и не са­мо в нея, е един­на сис­те­ма за управ­ле­ние на мно­жес­т­во­то еле­мен­ти на соб­с­тве­ни­те ак­ти­ви в пред­при­я­ти­е­то – във фор­ма­та на обек­ти и су­бек­ти. От из­клю­чи­тел­на важ­ност са позна­ни­я­та и пра­вил­на­та им кла­си­фи­ка­ция, ко­и­то пред­при­я­ти­е­то при­те­жа­ва за тях.

Позна­ни­я­та на пред­при­я­ти­е­то тряб­ва да се раз­глеж­дат ка­то мно­жес­т­ва от ин­фор­ма­ци­он­ни обек­ти, под­ле­жа­щи на кла­си­фи­ци­ра­не, струк­ту­ри­ра­не и управ­ле­ние от стра­на на пред­при­я­ти­е­то – то­ва всъщ­ност е она­зи част от ге­не­ри­ра­ни­те и привле­че­ни зна­ния, ко­и­то пред­при­я­ти­е­то тряб­ва да из­пол­з­ва це­ле­на­со­че­но за пре­съз­да­ва­не на сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­не ка­то един­на сис­те­ма, управ­ля­ва­ща тра­ек­то­ри­и­те на сво­и­те ак­ти­ви във вре­ме­то и прост­ран­с­т­во­то. За съ­жа­ле­ние не ви­дях та­ка­ва един­на сис­те­ма, ко­я­то спо­ред мен би улес­ни­ло мно­гок­рат­но ра­бо­та­та на про­ект ме­ни­джъ­ри­те, а и на ин­же­не­ри­те. За­мис­ле­те се, че под­ре­де­ни­те позна­ния позво­ля­ват да се мо­де­ли­ра раз­ви­ти­е­то на чо­веш­кия със­тав – то­ест за вся­ка длъж­ност ще има яс­но де­фи­ни­ра­ни и под­ре­де­ни позна­ния, ко­и­то е не­об­хо­ди­мо да се усво­я­ват пре­ди да се за­еме въп­рос­на­та длъж­ност и ако то­ва се фор­ми­ра за вся­ка ед­на длъж­ност, та­ка ще се фор­ми­ра и ко­лек­тив­на­та от­го­вор­ност на пред­при­я­ти­е­то. Но ре­ал­но на прак­ти­ка се из­пол­з­ва су­бек­тив­на­та пре­цен­ка на про­ект ме­ни­джъ­ра на ба­за не­го­вия ли­чен опит и спо­мен от из­вър­ше­на по­доб­на за­да­ча в ми­нал про­ект и съ­от­вет­но взе­ма­не­то на ре­ше­ния е на ба­за­та на лич­ни спо­ме­ни, ко­е­то е напра­во не­се­ри­оз­но.

Си­гу­рен съм, че се­га всич­ки ще си по­мис­лят за фун­к­ци­я­та на ERP сис­те­ми­те (enterprise resource planning – сис­те­ма за пла­ни­ра­не на ре­сур­си­те на пред­при­я­ти­е­то), ко­и­то би след­ва­ло да бъ­дат в огром­на пол­за при управ­ля­ва­не­то на те­зи ак­ти­ви, са­мо че от моя ли­чен опит със сис­те­ма­та на „SAP“ – све­то­вен ли­дер в об­ласт­та на биз­нес сис­те­ми­те за управ­ле­ния на пред­при­я­тия – мо­га да ка­жа, че до­ри те ня­мат та­ка­ва фун­к­ци­о­нал­ност и тях­на­та сис­те­ма не е спо­соб­на да пре­дос­та­ви адек­ват­но управ­ле­ние на обек­ти­те, а за управ­ле­ние на позна­ни­я­та, до­ри не ста­ва ду­ма. Все по­ве­че за­поч­нах да сти­гам до из­во­да, че во­де­щи ком­па­нии в об­ласт­та на ма­ши­нос­т­ро­е­не­то, а съ­що и во­де­щи ком­па­нии в об­ласт­та на управ­лен­с­кия соф­ту­ер, ня­мат ре­ше­ние за един­но­то и ця­лос­т­но управ­ле­ние на ак­ти­ви­те на ед­но пред­при­я­тие, ко­е­то още по­ве­че ме про­во­ки­ра­ше да про­дъл­жа­вам да тър­ся и уча.

Друг ка­зус, за кой­то не знам до кол­ко от управ­ля­ва­щи­те се до­се­щат е, че ре­ше­ни­я­та за раз­ви­ти­е­то на ком­па­ни­я­та се взи­мат на ба­за ми­на­ло­то, т.е на ба­за сче­то­вод­ния ба­ланс – ба­ланс, кой­то да­ва ста­тич­на ин­фор­ма­ция за със­то­я­ни­е­то на ак­ти­ви­те, па­си­ви­те и соб­с­тве­ния ка­пи­тал на пред­при­я­ти­е­то към опре­де­лен ве­че ми­нал мо­мент. Сче­то­во­ден ба­ланс се пра­ви обик­но­ве­но вед­нъж на ме­сец и дан­ни­те, на ко­и­то се ба­зи­ра, се съ­би­рат по вре­ме на то­зи пе­ри­од и в до­пъл­не­ние се изис­к­ва ня­кол­ко дни за със­та­вя­не на сче­то­вод­ния ба­ланс, ко­е­то озна­ча­ва, че „доб­ри­те прак­ти­ки“ за взи­ма­не на ре­ше­ния от вис­шия ме­нидж­мънт на осно­ва на сче­то­вод­с­тво­то, са на ба­за „ста­ра ин­фор­ма­ция“ от със­то­я­ни­е­то на ком­па­ни­я­та от пре­ди 4 сед­ми­ци, ко­е­то спо­ред мен е аб­сур­д­но. В то­зи ред на мис­ли, бив­ши­ят ръ­ко­во­ди­тел на Фе­де­рал­ния ре­зерв на САЩ – Алън Грийн­с­пан – има мно­го точ­но из­каз­ва­не „Да управ­ля­ваш ико­но­ми­ка­та на ба­за сче­то­вод­с­тво­то е ка­то да ка­раш ко­ла, гле­дай­ки в огле­да­ло­то за зад­но виж­да­не. “

Но е факт, че как­то ге­о­по­ли­ти­чес­ка­та, та­ка и ин­дус­т­ри­ал­на­та ико­но­ми­ка, до ден дне­шен се управ­ля­ват на ба­за „сче­то­во­ден мо­дел“, по­ра­ди от­със­т­ви­е­то на по-доб­ра ал­тер­на­ти­ва. И все пак ня­как си, вът­реш­но в мен, усе­щах нуж­да­та от не­що по-добро от към зна­ние за управ­ле­ние. Не мо­же на­ши­ят свят да се управ­ля­ва на ба­за ми­на­ло и сче­то­во­ден ба­ланс.

То­ва по­ро­ди ин­те­ре­са ми към тър­се­не на зна­ние, ко­е­то да пред­ла­га хо­лис­тич­но и сис­тем­но раз­би­ра­не на ни­во управ­ле­ние и съ­от­вет­но пред­по­ло­жих, че ще тряб­ва да се от­пра­вя към един от ико­но­ми­чес­ки­те ли­де­ри на све­та – Ки­тай и по-точ­но – тех­ни­чес­ки­ят уни­вер­си­тет „Цинг­хуа“. За­пи­сах там „Биз­нес ад­ми­нис­т­ра­ции“, тъй ка­то точ­но на­ука­та за ико­но­ми­ка и ме­нидж­мънт би тряб­ва­ло да ми да­де от­го­во­ри на те­зи въп­ро­си. За съ­жа­ле­ние, бър­зо раз­брах, че и там ня­ма от­го­во­ри на мо­и­те въп­ро­си. Не­що по­ве­че, проб­ле­мът се оказ­ва да­леч по-фун­да­мен­та­лен – всич­ко то­ва го­во­ри за огром­на лип­са на ем­пи­рич­но адек­ват­ни зна­ния в об­ласт­та на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука и управ­ле­ни­е­то (ме­нидж­мън­та) и то­ва е све­тов­но-пре­неб­рег­ван проблем.И тук ид­ва шо­ки­ра­щи­ят, по­не за мен, об­рат в жи­во­та ми и пъ­тят ми об­рат­но към България.През де­кем­в­ри 2020г. по­лу­чих по­ка­на за кон­фе­рен­ция на Фон­да­ция „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те Тех­но­ло­гии и Бъ­де­ще­то на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“ (Фонд „ИТБИН“) на те­ма „Ин­дус­т­рия 4.0 и Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука“.

Ня­ма­ше как да не оста­на впе­чат­лен, за­що­то програ­ма­та на кон­фе­рен­ци­я­та разис­к­ва­ше ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия и де­фек­ти­те на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка, как­то и не­га­тив­но­то раз­ви­тие на чо­веш­кия ка­пи­тал на ев­ро­пейс­кия свят, но най-важ­но­то бе­ше ре­ше­ни­е­то на всич­ко то­ва, а имен­но – хо­лис­тич­но управ­лен­с­ко зна­ние, да­ва­що от­го­вор на всич­ки мои въп­ро­си, при то­ва как­то в те­о­ре­ти­чен вид, та­ка и под фор­ма­та на нов клас ERP сис­те­ми, на­ре­че­ни „ди­и­но­ва­тив­ни ERP сис­те­ми“ (“2in ERP”).

Оказ­ва се, че пър­ва­та по ро­да си хо­лис­тич­на сис­те­ма за управ­ле­ние с въз­мож­ност да ра­бо­ти в се­гаш­но вре­ме, ба­зи­ра­на не на сче­то­вод­ния мо­дел, как­то кон­вен­ци­о­нал­ни­те, а на уни­вер­са­лен мо­дел на пред­при­я­ти­е­то, из­ве­ден от прак­ти­ка­та, е съз­да­де­на не ня­къ­де в све­тов­но во­де­щи­те дър­жа­ви, а имен­но в мо­я­та ро­ди­на – Бъл­га­рия – от „Ин­с­ти­тут за Сис­тем­но Ико­но­ми­чес­ко Ин­же­нер­с­т­во“ („ИСИИ“, англ. “ISEE” ).

Съ­от­вет­но мно­го бър­зо осъз­нах огром­ния по­тен­ци­ал на то­ва зна­ние и стъ­пи­ла­та на не­го под­рив­на тех­но­ло­гия, ко­и­то не са­мо би­ха из­ве­ли Бъл­га­рия на чел­но мяс­то в сфе­ра­та на ино­ва­ци­и­те, но и имат по­тен­ци­а­ла да напра­вят ре­во­лю­ция в ико­но­ми­чес­ка­та на­ука и ме­нидж­мън­та. Из­пра­вен пред те­зи фак­ти, не ми от­не мно­го вре­ме да ре­ша да се вър­на в Бъл­га­рия и да напра­вя всич­ко въз­мож­но то­ва зна­ние да се раз­прос­т­ра­ни. И ето ме тук се­га – през Япо­ния-Ав­с­т­рия-Ки­тай и об­рат­но в Бъл­га­рия.

Спо­де­ли ни раз­би­ра­ни­я­та си за IIoT (Industrial Internet of Things), AI и как­во спо­ред теб лип­с­ва в мо­де­ла на „Digital Twin“ в ин­дус­т­ри­ал­ни­те пред­при­я­тия от твоя глед­на точ­ка, изуча­вай­ки ма­гис­т­ра­ту­ра Биз­нес ад­ми­нис­т­ра­ция в един от топ 3 тех­ни­чес­ки уни­вер­си­те­ти в све­та Tsinghua University, Beijing?

Ед­но пред­при­я­тие е съв­куп­ност от еле­мен­ти или ак­ти­ви, а „IIoT“ (Industrial Internet of Things) са уст­ройс­т­ва (сен­зо­ри), съ­би­ра­щи дан­ни за те­зи ак­ти­ви. Те­зи уст­ройс­т­ва са ба­зис­ни и в най-общ вид мо­гат да се опре­де­лят в 4 направ­ле­ния:

направ­ле­ние „прогноз­на под­дръж­ка“, направ­ле­ние „дис­тан­ци­он­но управ­ле­ние“, направ­ле­ние „просле­дя­ва­не на ак­ти­ви­те“ и направ­ле­ние „ме­на­жи­ра­не на ло­гис­ти­ка­та“.

Направ­ле­ние „прогноз­на под­дръж­ка“ са уст­ройс­т­ва (сен­зо­ри), ко­и­то от­чи­тат де­ви­а­ции в за­да­де­ни­те сен­зор­ни точ­ки (тем­пе­ра­ту­ри, виб­ра­ции, напре­же­ния, то­ко­ве и др.) и позво­ля­ват за до­би­ва­не на дан­ни за под­дръж­ка.

Направ­ле­ние „дис­тан­ци­он­но управ­ле­ние“ е пре­раз­п­ре­де­ля­не на дан­ни­те в пер­со­на­лен об­лак, по­лу­че­ни от раз­лич­ни сен­зо­ри, ко­е­то позво­ля­ва тях­но­то съ­би­ра­не и ана­ли­зи­ра­не за управ­ле­ние на уст­ройс­т­ва ка­то клю­чо­ве, кла­па­ни и дру­ги ин­ди­ка­ци­он­ни еле­мен­ти.

Направ­ле­ние „просле­дя­ва­не на ак­ти­ви­те“ са уст­ройс­т­ва, оси­гу­ря­ва­щи дан­ни за ак­ти­ви­те на пред­при­я­тие – тех­ни­ят ста­тус, ло­ка­ция и дви­же­ния. Те­зи уст­ройс­т­ва об­лек­ча­ват пер­со­на­ла при сле­де­не и просле­дя­ва­не на ак­ти­ви­те и ели­ми­ни­рат греш­ки при ръч­но­то впис­ва­не на дан­ни.

Направ­ле­ние „ме­на­жи­ра­не на ло­гис­ти­ка­та“ е управ­ле­ние на тран­с­пор­та чрез уст­ройс­т­ва IIoT, по­ма­га да се на­ма­лят рис­ко­ве­те свър­за­ни с раз­хо­ди­те за пре­воз­ни сред­с­тва (оп­ти­ми­за­ция на раз­ход за го­ри­во) и за пер­со­нал (бе­зо­пас­ност на шофьорите).В сфе­ра­та на го­ре­по­со­че­ни­те направ­ле­ния на „IIoT“, AI има за­да­ча­та да сор­ти­ра и оп­ти­ми­зи­ра про­це­си­те, ба­зи­рай­ки се на съб­ра­ни­те дан­ни­те от IIoT. И тук сти­га­ме до мо­де­ла „Digital Twin“, т.нар. „ди­ги­тал­ни двой­ни­ци“, ко­и­то тряб­ва да обе­ди­нят всич­ки от­дел­ни сен­зо­ри в ед­на сис­те­ма, посред­с­твом ко­я­то да управ­ля­ва­ме пред­при­я­ти­е­то в ця­лост, но по­не спо­ред мен, са­ма­та кон­цеп­ция на то­зи мо­дел е фун­да­мен­тал­но обър­ка­на. Ди­ги­та­лен двой­ник в мо­мен­та пред­став­ля­ва просто един “3D” мо­дел на пред­при­я­ти­е­то, в кой­то са на­ка­че­ни раз­лич­ни­те сен­зо­ри и посред­с­твом кой­то мо­жем да си пра­вим вир­ту­ал­ни раз­ход­ки в пред­при­я­ти­е­то и да ви­дим ин­фор­ма­ци­я­та от от­дел­ни­те сен­зо­ри. То­ва е из­клю­чи­тел­но по­вър­х­нос­т­но ре­ше­ние, ко­е­то по ни­ка­къв на­чин не улес­ня­ва управ­ле­ни­е­то на ед­но пред­при­я­тие. То­ва е по ско­ро мар­ке­тинг. Все пак е и на­пъл­но обяс­ни­мо, по­ра­ди фак­та, кой­то ве­че спо­ме­нах – лип­са­та на адек­ват­но зна­ние за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во на пред­при­я­ти­е­то.

Да­ли по­ра­ди лип­са на же­ла­ние, или по­ра­ди от­кро­ве­но нез­на­ние за управ­ле­ние, хо­ра­та пред­по­чи­тат да пре­да­дат власт­та на ня­ка­къв “вез­де­същ” из­кус­т­вен ин­те­лект, кой­то да ра­бо­ти и управ­ля­ва вмес­то тях. Са­мо че та­къв ин­те­лект не съ­щес­т­ву­ва. Днеш­ни­те „AI“ са мно­жес­т­во ал­го­рит­ми, ко­и­то съ­би­рат ин­фор­ма­ция и я оп­ти­ми­зи­рат в да­де­ни направ­ле­ния, но то­ва по ни­ка­къв на­чин не мо­же да за­мес­ти чо­ве­ка ка­то съ­зи­да­тел. „AI“ тряб­ва да бъ­де при­да­тък към чо­ве­ка, в улес­не­ние на не­го­ва­та ра­бо­та, а не об­рат­но­то – чо­ве­кът ка­то при­да­тък към „AI“ и тех­но­ло­ги­и­те за улес­ня­ва­не на тях­на­та ра­бо­та.

Ди­ги­та­лен двой­ник, кой­то опис­ва всич­ки еле­мен­ти на ак­ти­ви­те на ед­но пред­при­я­тие, би­ло то тех­ни­чес­ки (ма­ши­ни и т.н), или ор­га­ни­зи­ра­щи (хо­ра, позна­ния и т.н), и как те ра­бо­тят в син­х­рон, се явя­ва имен­но „ди­и­но­ва­тив­на­та ERP“ сис­те­ма.

Чес­то спо­ме­на­ваш чис­то кул­тур­ни­те си ин­те­ре­си спря­мо Азия и най-ве­че по от­но­ше­ние на то­ва, че кон­к­рет­но Япо­ния и Ки­тай имат го­ле­ми тра­ди­ции в ин­же­нер­с­т­во­то. В съ­що­то вре­ме, тър­се­не­то ти на он­зи мо­дел на управ­ле­ние, съ­дър­жащ лип­с­ва­щи­те за теб пар­че­та от пъ­зе­ла, да го на­ре­чем „Управ­ле­ние на пред­при­я­тие за про­из­вод­с­тво“, на­ми­раш тук – в Бъл­га­рия. Из­ви­ня­вай, но как та­ка?

Ние бъл­га­ри­те има­ме мно­го сил­на ис­то­рия и тра­ди­ция в ино­ва­ци­и­те, и в раз­ви­ти­е­то. Би­ли сме во­де­щи в те­зи направ­ле­ния в Ев­ро­па по­ра­ди фак­та, че сме има­ли мно­жес­т­во програ­ми за раз­гръ­ща­не на по­тен­ци­а­ла при мла­деж­та във всич­ки на­со­ки –от тех­ни­чес­ки спе­ци­ал­нос­ти до ху­до­жес­т­ве­ни. Мал­ко из­вес­тен факт в днеш­но вре­ме е, че ние сме съ­ос­но­ва­те­ли и ор­га­ни­за­то­ри на мно­го от меж­ду­на­род­ни­те олим­пи­а­ди по При­ро­до-ма­те­ма­ти­чес­ки на­уки. До­ри сме основ­ни ини­ци­а­то­ри и осно­ва­те­ли на пър­ва­та Меж­ду­на­род­на олим­пи­а­да по ин­фор­ма­ти­ка, чи­е­то пър­во из­да­ние се е про­ве­ло през 1989 г. в гр. Пра­вец. Има­ли сме на­ис­ти­на уни­кал­на за це­лия свят кул­ту­ра в раз­ви­ти­е­то на мла­деж­та и твор­чес­т­во­то, но за съ­жа­ле­ние след 1990 го­ди­на, сме изос­та­ви­ли поч­ти всич­ки от те­зи ини­ци­а­ти­ви.

В Азия до­ри и се­га ня­ма та­ка­ва кул­ту­ра за раз­ви­тие, как­ва­то е има­ло в Бъл­га­рия , но го­ля­ма­та раз­ли­ка в мо­мен­та ид­ва от об­ра­зо­ва­ни­е­то при тях. В Ки­тай, ма­со­во, по­ли­ти­ци­те и управ­ля­ва­щи­те са с ин­же­нер­но об­ра­зо­ва­ние и по­ра­ди то­ва си об­ра­зо­ва­ние, и след­вай­ки прин­ци­пи­те, ко­и­то про­из­ли­зат от не­го, те уме­ят да си пред­ста­вят управ­ле­ни­е­то на ед­на дър­жа­ва, бол­ни­ца и др. ка­то „сис­те­ма от ком­по­нен­ти“, ко­и­то ра­бо­тят за­ед­но, т.е ка­то „ед­на ма­ши­на“. Пред­ста­вяй­ки си по то­зи на­чин ед­на ра­бот­на сис­те­ма, все­ки ви­со­ко ин­те­ли­ген­тен ин­же­нер мо­же да пра­ви про­ме­ни по нея, а съ­що и да я по­доб­ря­ва, пре­об­ра­зу­ва и т.н. Ес­тес­т­ве­но, то­ва мо­же да има и сво­и­те ми­ну­си, но в управ­ле­ние на го­ле­ми сис­те­ми със си­гур­ност ра­бо­ти. В съ­що­то вре­ме, ев­ро­пейс­ки­те по­ли­ти­ци и управ­ля­ва­щи, ма­со­во, са за­вър­ши­ли спе­ци­ал­нос­ти ка­то „пра­во“, „ико­но­ми­ка“, „ме­нидж­мънт“, „биз­нес ад­ми­нис­т­ра­ция“ и дру­ги по­доб­ни про­из­вод­ни спе­ци­ал­нос­ти. А ко­га­то се за­гу­би ин­же­нер­но­то на­ча­ло в ед­на дър­жа­ва след­ват тех­но­ген­ни ка­тас­т­ро­фи и раз­пад на тех­ни­чес­ки­те сис­те­ми.

Чо­ве­кът ка­то тво­рец на пър­во мяс­то, а не ма­ши­на­та. Обяс­ни ни та­зи своя фи­ло­со­фия, да я на­ре­чем.

По мое виж­да­не, в ед­но пред­при­я­тие от ка­къв­то и да би­ло вид, най-важ­но­то са хо­ра­та в не­го. Гле­да­но на най-ви­со­ко ни­во, ед­но пред­при­я­тие има ам­би­ции и идеи за соб­с­тве­но­то си бъ­де­що раз­ви­тие, но те са за­ло­же­ни от стра­те­гии, напра­ве­ни от хо­ра­та в не­го. Хо­ра­та пла­ни­рат как­ви про­це­си и ма­ши­ни да има ед­но пред­при­я­тие и ги управ­ля­ват. За жа­лост кол­ко­то и мощ­ни спо­соб­нос­ти да има чо­веш­ки­ят разум, един чо­век ня­ма въз­мож­ност­та да об­хва­не це­лия свят и тук ид­ват ма­ши­ни­те и тех­но­ло­ги­и­те, ко­и­то да вди­гат ефек­тив­ност­та на чо­ве­ка. Не­ос­по­рим факт е, че са­мо чо­ве­кът има спо­соб­ност­та и уме­ни­я­та да тво­ри, за­що­то тех­ни­чес­ко­то и на­уч­но­то твор­чес­т­во е при­съ­ща дей­ност са­мо на чо­ве­ка, ко­е­то е осно­вен фак­тор за усъ­вър­шен­с­т­ва­не на про­из­во­ди­тел­ни­те си­ли. В днеш­но вре­ме се го­во­ри мно­го за про­це­си и хо­ра ка­то до­бав­ка към тях, но по мое мне­ние, хо­ра­та са в цен­тъ­ра.

В про­ти­во­ре­чие с мо­е­то виж­да­не е виж­да­не­то на ико­но­мис­ти­те, къ­де­то чо­ве­кът се смя­та за „тяс­но­то мяс­то“ и че ма­ши­ни­те заста­ват в цен­тъ­ра на пред­при­я­ти­е­то, а чо­ве­кът са­мо им по­ма­га те да фун­к­ци­о­ни­рат пъл­но­цен­но. Ком­па­ни­и­те се кон­цен­т­ри­рат в раз­ви­ти­е­то на про­це­си­те и ма­ши­ни­те, но забра­вят, че чо­ве­кът е ис­тин­с­ки­ят „мо­тор“ в ця­ла­та сис­те­ма. Кол­ко­то по­ве­че се от­не­мат важ­ни­те за­да­чи от чо­ве­ка, изис­к­ва­щи взи­ма­не на ре­ше­ния, тол­ко­ва по-огра­ни­че­ни ста­ват бъ­де­щи­те въз­мож­нос­ти на пред­при­я­ти­е­то. По та­зи при­чи­на сил­но вяр­вам, че чо­ве­кът е в цен­тъ­ра, той тво­ри и ма­ши­ни­те му уве­ли­ча­ват въз­мож­нос­ти­те за да мо­же той, чо­ве­кът, да тво­ри още по­ве­че…