China ERP човекът като творец
Източник: „Егоист“

Чо­ве­кът ка­то тво­рец в цен­тъ­ра на всич­ко Част II

…Раз­го­во­рът ни с инж. Три­фон Сте­фа­нов про­дъл­жа­ва, как­то и вя­ра­та му в чо­ве­ка ка­то Тво­рец и цен­тър на све­та. За раз­ли­ка от мо­я­та – прогре­сив­но на­ма­ля­ва­ща. Или по­не пре­ди раз­го­во­ра ни. По­мо­лих го да ме убе­ди в те­за­та си…

Ти си тол­ко­ва млад, а от теб на­уча­вам за т.нар. ТНТМ, ко­и­то са съ­щес­т­ву­ва­ли в Бъл­га­рия пре­ди 1990 г. Би ли въз­ро­дил та­зи тра­ди­ция, ако за­ви­се­ше от теб?

Аб­ре­ви­а­ту­ра­та „ТНТМ“ озна­ча­ва Тех­ни­чес­ко и На­уч­но Твор­чес­т­во на Мла­деж­та. То­ва дви­же­ние за „ТНТМ“ се е за­ро­ди­ло през 1966 – 1968г. На прак­ти­ка то­ва дви­же­ние е би­ло све­тов­но уни­кал­на дъл­гос­роч­на стра­те­ги­чес­ка дър­жав­на програ­ма за мно­гос­т­ран­но раз­ви­тие и твор­чес­ка изява на мла­до­то по­ко­ле­ние в об­ласт­та на на­уч­но-тех­ни­чес­кия прогрес, ко­я­то е би­ла прекра­те­на през 1990г.

Основ­ни­те по­зи­ции за раз­ви­тие на „ТНТМ“ са би­ли:

– По-пъл­но да се из­пол­з­ват въз­мож­нос­ти­те на „ТНТМ“ ка­то шко­ла за въз­пи­та­ние и мно­гос­т­ран­но раз­ви­тие на мла­до­то по­ко­ле­ние;

– Да се за­сил­ва при­но­сът на дви­же­ни­е­то за „ТНТМ“ за фор­ми­ра­не, у мла­де­жи­те и де­ца­та, на ин­те­рес към на­ука­та и тех­ни­ка­та, твор­чес­ко­то мис­ле­не и под­хо­да, за по­ви­ша­ва­не на тях­на­та на­уч­на, тех­ни­чес­ка и про­фе­си­о­нал­на под­го­тов­ка на рав­ни­ще­то на съв­ре­мен­на­та на­уч­но-тех­ни­чес­ка ре­во­лю­ция, за съз­да­ва­не на на­уч­ни дей­ци и вис­ши спе­ци­а­лис­ти от най-ви­со­ка меж­ду­на­род­на кла­са;

– Неп­ре­къс­на­то да на­рас­т­ва мла­деж­ки­ят твор­чес­ки при­нос за пости­га­не на ви­со­ка ефек­тив­ност и ка­чес­т­во, за ин­те­лек­ту­а­ли­за­ция на про­из­вод­с­тво­то и дру­ги­те дей­нос­ти в об­щес­т­во­то чрез раз­ра­бот­ва­не и внед­ря­ва­не в прак­ти­ка­та на ефек­тив­ни на­уч­ни, тех­ни­чес­ки, тех­но­ло­гич­ни и ор­га­ни­за­ци­он­ни ре­ше­ния;

– Оси­гу­ря­ва­не на не­об­хо­ди­ми усло­вия за ма­со­во и ефек­тив­но учас­тие на мла­деж­та в на­уч­но-тех­ни­чес­кия прогрес.

Це­ли­те, за­да­чи­те, посто­ян­с­т­во­то, от­го­вор­ност­та и цен­нос­ти­те, ко­и­то са би­ли за­ло­же­ни в дви­же­ни­е­то за „ТНТМ“, са то­ва, ко­е­то са дър­жа­ли Бъл­га­рия на „гре­бе­на на въл­на­та“ на ино­ва­ци­и­те и раз­ви­ти­е­то. Не са­мо то­ва, но и днеш­на­та ви­со­ка по­зи­ция на Бъл­га­рия в IT ин­дус­т­ри­я­та, спо­ред мен, се дъл­жи имен­но на се­ри­оз­ни­те осно­ви, поста­ве­ни в та­зи на­со­ка от „ТНТМ“ и съз­да­де­ни­те, чрез то­ва дви­же­ние, кад­ри.

Ако за­ви­се­ше от мен, бих въз­ро­дил дви­же­ни­е­то за „ТНТМ“, след­вай­ки бив­ша­та сис­тем­на струк­ту­ра, за­що­то как­то то­га­ва то­ва дви­же­ние е допри­нес­ло за раз­ви­ти­е­то на мла­деж­та и тех­но­ло­ги­я­та в Бъл­га­рия до 1990 го­ди­на, та­ка и се­га би има­ло зна­чим при­нос при пра­вил­но­то и це­ле­на­со­че­но раз­ви­тие на мла­деж­та.

AI vs. ERP? Мо­ля, за тво­я­та съ­пос­тав­ка в кон­тек­с­та на Smart city.

Как­то спо­ме­нах, във връз­ка с „IIOT“, AI има за­да­ча­та да сор­ти­ра и оп­ти­ми­зи­ра про­це­си­те, ба­зи­рай­ки се на съб­ра­ни­те дан­ни­те от „IIOT“ уст­ройс­т­ва­та, но те­зи оп­ти­ми­за­ции и ре­ше­ния са на мно­го ло­кал­но ни­во и не мо­гат да ре­ша­ват гло­бал­ни­те проб­ле­ми в ед­на ком­па­ния. За смет­ка на то­ва, ед­на „ди­и­но­ва­тив­на“ ERP сис­те­ма е пред­наз­на­че­на да управ­ля­ва сис­тем­но всич­ки еле­мен­ти в ед­но пред­при­я­тие. Та­зи сис­те­ма, до­ри и без “IIOT” мо­же да оп­ти­ми­зи­ра про­це­си, за­що­то в нея са вгра­де­ни прин­ци­пи от ти­па на “Lean management – Toyota”. То­ва е сис­те­ма, ко­я­то има за цел на­ма­ля­ва­не на из­ли­шъ­ци­те (на япон­с­ки език – „му­да“, 無駄), чрез оп­ти­ми­за­ция на дей­нос­ти­те, тра­ек­то­рии, скла­до­ви за­па­си и всич­ки дру­ги фраг­мен­ти от зна­ни­е­то за управ­ле­ние на пред­при­я­тия, ко­и­то на­ис­ти­на имат стой­ност. „Ди­и­но­ва­тив­на­та“ ERP сис­те­ма бо­ра­ви с изис­ку­е­ми­те дан­ни, съб­ра­ни от пер­со­на­ла, но при на­ли­чие на „IIOT“, без­п­роб­лем­но мо­гат да се ин­тег­ри­рат и тех­ни­те дан­ни да се управ­ля­ват в пъ­ти по-ефи­кас­но в гло­ба­лен план от въз­мож­нос­ти­те на AI.

Ре­ал­но за срав­не­ние „AI vs. ERP“ не мо­же да ста­ва и ду­ма. То­ва са две не­ща, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват за­ед­но, а не ед­но­то или дру­го­то. Но раз­глеж­дай­ки ги през па­ра­диг­ма­та на йе­рар­хи­я­та на сис­те­ми­те за управ­ле­ние на ед­но пред­при­я­тие – ERP сис­те­ми­те са на вър­ха, управ­ля­вай­ки всич­ки про­це­си и еле­мен­ти в син­х­рон. AI, как­то ве­че ка­зах, е просто на­бор от ал­го­рит­ми, оп­ти­ми­зи­ра­щи съб­ра­ни­те дан­ни от мно­жес­т­во­то сен­зо­ри в пред­при­я­ти­е­то.

„Смарт си­ти“ е доста по­пу­ляр­на те­ма в мо­мен­та, има мно­го ин­те­рес­ни идеи за то­ва на как­во би би­ла спо­соб­на та­зи тех­но­ло­гия, но мно­го от иде­и­те са все още на ни­во „ви­зия“. До­ка­то бях на из­ло­же­ние в „Huawei“ ви­дях тях­на­та ви­зия за сис­те­ма „Смарт си­ти“, ко­я­то е пред­наз­на­че­на да сле­ди тра­фи­ка и пуб­лич­ния тран­с­порт, да за­си­ча про­из­шес­т­вия, или напри­мер по­жа­ри, и от­но­во ав­то­ма­тич­но, да из­пра­ща най-близ­ка­та бър­за по­мощ до опре­де­ле­но­то мяс­то. Имат ви­зия сис­те­ма­та и да сле­ди ико­но­ми­чес­кия ре­зул­тат на це­лия град по ра­йо­ни и още мно­го дру­ги фун­к­ции.

Ви­зи­и­те са мно­го и от­но­во се раз­чи­та на „IOT“ и AI за съ­би­ра­не на дан­ни за град­с­ка­та си­ту­а­ция и тях­но­то управ­ле­ние. То­ва със си­гур­ност ще допри­не­се мно­го за един „по-умен“ и по-доб­ре ор­га­ни­зи­ран град. Но тук мо­жем да се раз­гър­нем мно­го по­ве­че, ако ком­би­ни­ра­ме всич­ки мо­дер­ни тех­но­ло­гии за управ­ле­ни­е­то на един град. То­ест от­но­во се връ­щам към раз­глеж­да­не­то в ця­лост, но то­зи път струк­ту­ра­та е гра­дът ка­то ге­о­по­ли­ти­чес­ко сто­пан­с­т­во, в ко­е­то управ­ля­ва­ме мно­жес­т­во­то му еле­мен­ти по на­чин, по кой­то ка­чес­т­во­то на жи­вот на жи­те­ли­те му да се по­кач­ва.

Ком­би­ни­рай­ки ця­лос­т­но­то управ­ле­ние на от­дел­ни­те еле­мен­ти на гра­да, плюс ця­лос­т­но­то управ­ле­ние на позна­ни­я­та (най-раз­лич­ни не­об­хо­ди­ми до­ку­мен­ти и т.н), за­ед­но с ди­ги­та­ли­зи­ра­не на огром­на част от про­це­си­те, ко­и­то в мо­мен­та се из­вър­ш­ват „на хар­тия“, и ком­би­ни­рай­ки всич­ко то­ва с „IoT“, ние на­ис­ти­на мо­жем да жи­ве­ем в ед­ни да­леч по-ум­ни гра­до­ве. Съ­що­то се от­на­ся и за дър­жа­ва­та ка­то ця­ло.

Вя­ра­та ти в чо­ве­ка ка­то Тво­рец и цен­тър на све­та е го­ля­ма. Мо­я­та не тол­ко­ва. Убе­ди ме, мо­ля. И как тех­но­ло­ги­и­те по­ма­гат?

За да те убе­дя е нуж­но да разяс­ня мал­ко по-под­роб­но как­во озна­ча­ва по­ня­ти­е­то „Су­бек­т­ност“. По­ня­ти­е­то „Су­бек­т­ност“ ха­рак­те­ри­зи­ра клас Обек­ти от гло­бал­ния свят, при­те­жа­ва­щи свойс­т­во­то да бъ­дат ак­тив­ни и са­мос­то­я­тел­ни, да мо­гат да съз­на­ват сво­я­та при­род­на същ­ност и сми­съл на соб­с­тве­но съ­щес­т­ву­ва­не и на осно­ва­та на то­ва раз­би­ра­не, да си поста­вят и да пости­гат стра­те­ги­чес­ки и те­ку­щи це­ли, чрез ко­и­то да ре­а­ли­зи­рат по кон­к­ре­тен на­чин сво­я­та жиз­не­на същ­ност и сми­съл. Един­с­т­ве­ни­те сис­тем­ни Обек­ти от ес­тес­т­вен про­из­ход, ко­и­то се явя­ват но­си­те­ли на свойс­т­во­то Су­бек­т­ност то­ва са хо­ра­та. Спо­ред хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ние лич­на­та Су­бек­т­ност про­из­ти­ча от иде­а­лен Обект, кой­то оби­та­ва фи­зи­чес­ко­то тя­ло на все­ки чо­век от раж­да­не­то до смърт­та. То­зи Обект е от Бо­жес­т­вен про­из­ход и се опре­де­ля чрез по­ня­ти­я­та дух и ду­ша.

Въз­мож­но най-ви­со­ко ка­чес­т­ве­но ни­во на лич­на­та Су­бек­т­ност се пости­га чрез сис­тем­но мо­де­ли­ра­не на лич­но­то съ­щес­т­ву­ва­не в три ду­хов­ни из­ме­ре­ния: на Ам­би­ци­и­те, на Въз­мож­нос­ти­те и на Те­ку­ща­та ре­ал­ност.

То­ест ние Хо­ра­та, ка­то един­с­т­ве­ни­те но­си­те­ли на свойс­т­во­то Су­бек­т­ност на пла­не­та­та Зе­мя, по сво­я­та същ­ност се явя­ва­ме уни­кал­ни. Един­с­т­ве­но ние сме спо­соб­ни да поста­вя­ме и да пости­га­ме це­ли за на­ше­то раз­ви­тие. То­ва стои и в осно­ва­та на на­ша­та същ­ност на Твор­ци. Чо­век до­ри и не­о­съз­на­то тво­ри, ко­га­то пла­ни­ра соб­с­тве­ния си жи­вот.

Обе­ди­ня­вай­ки на­ша­та су­бек­т­ност в общ­нос­ти, ние сме постиг­на­ли мно­го.

То­ва се наблю­да­ва още от Аг­рар­на­та ре­во­лю­ция, ко­га­то сме пре­ми­на­ли към осмис­ле­но, и пред­ва­ри­тел­но пла­ни­ра­но от­глеж­да­не на по­лез­ни рас­те­ния, и обе­ди­ня­ва­не на въз­мож­нос­ти­те на жи­вот­ни­те с уси­ли­я­та на хо­ра­та за це­ли­те на про­из­вод­с­тво, тран­с­порт и т.н. От вто­ра­та по­ло­ви­на на 18ти век послед­ват ця­ла по­ре­ди­ца от ин­дус­т­ри­ал­ни ре­во­лю­ции, ко­и­то бе­ле­жат пре­хо­да от мус­кул­на­та си­ла към ме­ха­нич­на­та енер­гия.

Тех­но­ло­ги­и­те не­от­мен­но усил­ват и под­по­ма­гат чо­ве­ка, за­що­то раз­ви­ти­е­то на тех­но­ло­ги­и­те и по­доб­ре­на­та от ма­ши­ни­те позна­ва­тел­на мощ под­сил­ва про­из­во­ди­тел­ност­та на чо­ве­чес­т­во­то, ка­то му позво­ля­ва да се кон­цен­т­ри­ра на проб­ле­ми­те, изис­к­ва­щи во­ля и разум за ре­ша­ва­не­то им (твор­чес­ки ре­ше­ния). Оста­ви ли се чо­ве­кът просто да би­ту­ва и да раз­чи­та на тех­но­ло­ги­и­те без да ги раз­би­ра, ще ни пре­вър­не в жи­вот­ни, не­що ко­е­то за съ­жа­ле­ние се наблю­да­ва в днеш­но вре­ме в За­пад­ния свят.

Съ­зи­да­ние и еди­не­ние, две ду­ми, ко­и­то из­пол­з­ваш мно­го. Го­во­риш за еди­не­ние на хо­ра­та и си про­тив­ник на днеш­но­то ма­со­во разеди­не­ние. Как­ва мо­рал­на цен­ност и как при­до­би от­въд гра­ни­ца?

Спо­ред мен съ­зи­да­ние и еди­не­ние имат мно­го важ­на ро­ля в то­ва све­тът да прогре­си­ра и до­ри не­съз­на­тел­но все­ки чо­век ги прак­ти­ку­ва.

Съ­зи­да­ни­е­то е чис­то чо­веш­ко ка­чес­т­во. То­ва е въз­мож­ност­та и не­об­хо­ди­мост­та чо­ве­кът да тво­ри, да пре­об­ра­зу­ва за­оби­ка­ля­щия го свят, съг­лас­но да­де­ни­те му спо­соб­нос­ти за во­ля и разум.

Чо­век, съз­на­тел­но или не, съ­зи­да­ва, за да при­до­бие не­що и за да си оси­гу­ри раз­ши­ря­ва­не на по­тен­ци­а­ла за жи­вот. Напри­мер, ко­га­то отива­ме на ра­бо­та, за да по­лу­чим тряб­ва да да­дем. По то­зи на­чин, ма­кар и не­съз­на­тел­но, се включ­ва­ме в съ­зи­да­тел­ния про­цес.

Еди­не­ни­е­то е въз­мож­ност­та и не­об­хо­ди­мост­та на хо­ра­та да се обе­ди­ня­ват и чрез обе­ди­ня­ва­не на тру­да си да над­ви­ша­ват ефек­тив­ност­та, и ре­зул­тат­ност­та от проста­та су­ма от чо­веш­ки спо­соб­нос­ти, а из­точ­ник на тру­да е са­мо чо­ве­кът. В послед­с­твие то­ва еди­не­ние пред­виж­да управ­ле­ние, ко­е­то да се случ­ва по опре­де­лен на­чин, ор­га­ни­за­ци­я­та да бъ­де ум­но из­мис­ле­на, та­ка че да се по­лу­чи ед­на ра­бо­те­ща сис­те­ма.

Що се от­на­ся до раз­де­ле­ни­е­то, ко­е­то се про­па­ган­ди­ра нався­къ­де и до­ри в на­ука­та ико­но­ми­ка под фор­ма­та на „раз­де­ле­ние на тру­да“, вед­на­га бих дал един при­мер, от кой­то ста­ва яс­но как раз­де­ле­ни­е­то ня­ма мяс­то в на­шия жи­вот (чо­веш­кия свят).

Дей­ност­та по из­стрел­ва­не на ра­ке­та в кос­мо­са – мо­же ли да бъ­де успеш­на ед­на та­ка­ва за­да­ча при раз­де­ле­ние на тру­да, или тряб­ва да се прак­ти­ку­ва еди­не­ние (еди­нен труд)? Ако се прак­ти­ку­ва раз­де­ле­ние на тру­да и хо­ра­та ра­бо­тят раз­де­ле­но, то­ва е пред­пос­тав­ка за лип­са на сът­руд­ни­чес­т­во и ко­ор­ди­на­ция меж­ду хо­ра­та, тъй ка­то хо­ра­та са раз­де­ле­ни и по­со­ка­та се гу­би в то­ва раз­де­ле­ние, ко­е­то ще до­ве­де до не­ус­пех в из­стрел­ва­не­то на ра­ке­та­та. За­да­ча ка­то „из­стрел­ва­не на ра­ке­та в кос­мо­са“ е въз­мож­на са­мо с еди­не­ние на тру­да, всич­ки тряб­ва да ра­бо­тят обе­ди­не­но и в ед­на по­со­ка, за да бъ­де успеш­на та­зи слож­на ми­сия. Раз­де­ле­ни­е­то е идея, ко­я­то е хрум­на­ла на ня­ко­го и я е раз­прос­т­ра­нил не гле­дай­ки ре­ал­ност­та. Ре­ал­ност­та е, че но­си­тел на тру­да е еди­ни­ца­та „чо­век“. Той ня­ма как да раз­де­ля своя труд, той мо­же са­мо да се обе­ди­ня­ва с дру­ги хо­ра. Всич­ки тряб­ва да се обе­ди­нят в име­то на ця­ло­то.

Те­зи мо­рал­ни цен­нос­ти не съм ги при­до­бил от­въд гра­ни­ца, те са мно­го бъл­гар­с­ки цен­нос­ти, ко­и­то съм по­лу­чил от се­мейс­т­во­то ми. Из­рас­нах с мо­рал­ни­те цен­нос­ти, че тряб­ва да жи­ве­ем съ­зи­да­тел­но и че еди­не­ни­е­то пра­ви си­ла­та (под мал­ко по-раз­лич­на ите­ра­ция, е и де­ви­зът на на­ша­та дър­жа­ва). Съ­що та­ка и с добро­де­те­ли­те на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра, ко­и­то са в осно­ва­та на на­ша­та кул­ту­ра – Уме­ре­ност, Мъд­рост, Мъ­жес­т­во, Спра­вед­ли­вост, Вя­ра, На­деж­да и Лю­бов.

Ес­тес­т­ве­но ми повлия доста и пе­ри­о­да ми в Япо­ния. Там все­ки чо­век е го­тов да за­гър­би се­бе си и соб­с­тве­но­то си щас­тие в име­то на об­що­то бла­го. То­ва е из­клю­чи­тел­но въз­ви­ше­но и не­що, ко­е­то по мое мне­ние лип­с­ва на на­шия – за­па­ден – свят.

Твър­диш, че учиш Управ­лен­с­ки уме­ния, но не си съг­ла­сен с на­чи­на, по кой­то се пред­ста­вя те­ма­та за то­ва как да управ­ля­ва­ме хо­ра­та. За­що?

То­ва е ед­на част от на­ука­та за ме­нидж­мънт, ко­я­то по мое мне­ние е из­клю­чи­тел­но ха­о­тич­на ка­то те­о­рия, или лип­са на та­ка­ва, въп­ре­ки че й се от­да­ва го­ля­мо зна­че­ние, ко­е­то е нор­мал­но. Все пак го­во­рим за хо­ра, а хо­ра­та са най-цен­ни­ят ак­тив на вся­ка ед­на ор­га­ни­за­ция. Всич­ки позна­ва­ме спе­ци­а­лис­ти по „чо­веш­ки ре­сур­си“, но как­во зна­чи управ­ле­ние на чо­веш­ки ре­сур­си? В днеш­но вре­ме се набля­га на т.нар „гъв­кав под­ход“, къ­де­то управ­ле­ни­е­то се осно­ва­ва на чо­веш­ки­те от­но­ше­ния, стъ­пи­ли на ко­му­ни­ка­ции, мо­ти­ва­ции и ли­дер­с­т­во. При­ето е, че доб­ра ко­му­ни­ка­ция и доб­ри от­но­ше­ния меж­ду ди­рек­тор и из­пъл­ни­те­лен ра­бот­ник (не­що, ко­е­то е мно­го су­бек­тив­но и се раз­би­ра раз­лич­но от все­ки чо­век) са клю­чът, за да мо­же да се управ­ля­ват хо­ра­та. Доб­ри­те от­но­ше­ния меж­ду хо­ра­та без­спор­но са не­що чу­дес­но. Но в ре­ал­на­та прак­ти­ка, поглеж­дай­ки ед­но пред­при­я­тие в ця­лост, то­ва е ед­ва един фраг­мент от ця­лос­т­но­то управ­ле­ние на чо­веш­ки­те ре­сур­си. Тук от­но­во се връ­щам на не­раз­би­ра­не­то на по­ня­ти­е­то „Су­бек­т­ност“. По-ра­но спо­ме­нах за обек­ти­те от ес­тес­т­вен про­из­ход, но­си­те­ли на свойс­т­во­то су­бек­т­ност – хо­ра­та, но има и та­ки­ва от из­кус­т­вен про­из­ход. Свойс­т­во­то Су­бек­т­ност е при­съ­що и на съз­да­де­ни от Чо­ве­ка сис­тем­ни фи­зи­чес­ки Обек­ти, ко­и­то не­от­мен­но съ­дър­жат в се­бе си мно­жес­т­во от сис­тем­но ра­бо­те­щи чо­веш­ки ин­ди­ви­ди. Те­зи ра­бо­те­щи хо­ра, в ка­чес­т­во­то си на фи­зи­чес­ки обо­со­бе­ни из­точ­ни­ци на труд, во­ля и идеи, обез­пе­ча­ват еди­но­дейс­т­вие на фун­к­ци­о­нал­ни­те сис­те­ми, на те­зи сис­тем­ни фи­зи­чес­ки Обек­ти за ре­а­ли­зи­ра­не на за­ло­же­ния в тях ек­зис­тен­ци­а­лен сми­съл. То­ва са имен­но мно­жес­т­во­то ин­дус­т­ри­ал­ни, ге­о­по­ли­ти­чес­ки и се­мей­ни сто­пан­с­т­ва. То­ест, ко­га­то ние раз­глеж­да­ме ед­но пред­при­я­тие в ця­лост ка­то но­си­тел на свойс­т­во­то су­бек­т­ност, ние всъщ­ност раз­глеж­да­ме ед­на съв­куп­ност от позна­ния, ко­и­то се съ­дър­жат в не­го­ви­те рам­ки, та­ка че то успеш­но да из­вър­ш­ва сво­я­та дей­ност. Чак ко­га­то ние осмис­лим как е уст­ро­е­но и как фун­к­ци­о­ни­ра ед­но пред­при­я­тие в ця­лост, ние мо­жем да из­ве­дем всич­ки не­об­хо­ди­ми позна­ния, нуж­ни за не­го­во­то управ­ле­ние, а след то­ва да раз­пре­де­лим раз­лич­ни­те позна­ния по ра­бот­ни­те мес­та в не­го, а от там и до слу­жи­те­ли­те и та­ка да се осъ­щес­т­ви управ­ле­ни­е­то на чо­веш­ки­те ре­сур­си. Раз­глеж­дай­ки управ­ле­ни­е­то на пред­при­я­ти­е­то през приз­ма­та, че то е един Су­бект, ма­кар и из­кус­т­вен, ние мо­жем да осъ­щес­т­вим управ­ле­ние на чо­веш­ки­те ре­сур­си в не­го на по­ря­дък по-ви­со­ко ни­во. Обек­ти­ви­рай­ки позна­ни­я­та в не­го, ние мо­жем да със­та­вя­ме длъж­нос­т­ни ха­рак­те­рис­ти­ки, ко­и­то на­ис­ти­на да ни каз­ват как­во се очак­ва от нас (а не как­во по прин­цип озна­ча­ва да­де­на длъж­ност), да съз­да­ва­ме програ­ми за под­го­тов­ка и пре­под­го­тов­ка на кад­ри и т.н. От­дел­но от то­ва, усво­я­вай­ки об­що­то позна­ние как фун­к­ци­о­ни­ра пред­при­я­ти­е­то в ця­лост, мо­ти­ва­ци­я­та на пер­со­на­ла би се по­ка­чи­ла не­и­мо­вер­но, тъй ка­то все­ки един ще раз­бе­ре ка­къв е сми­съ­лът от не­го­ва­та ра­бо­та в рам­ки­те на ця­ло­то и как всич­ки ра­бо­тят в син­х­рон, за пости­га­не­то на ед­на по-го­ля­ма цел. Ако за­бе­ляз­ва­те от­но­во за­ся­га­ме и те­ма­та за еди­не­ни­е­то и съ­зи­да­ни­е­то.

Коя е пър­ва­та стъп­ка, ко­я­то би пред­при­ел, ако от теб за­ви­се­ше, по пъ­тя към тех­но­ло­гич­но­то бъ­де­ще на Бъл­га­рия? И за­що?

Пър­ва­та и най-слож­на стъп­ка е ве­че напра­ве­на в Бъл­га­рия от „Ин­с­ти­тут за Сис­тем­но Ико­но­ми­чес­ко Ин­же­нер­с­т­во“ – „ИСИИ“, стъп­ка, ко­я­то ни­кой в све­та не е успял да напра­ви до­се­га. То­ва е фор­ми­ра­не­то на те­о­рия за уни­вер­са­лен мо­дел на пред­при­я­ти­е­то и на осно­ва­та на та­зи те­о­рия, съз­да­ва­не­то на нов клас ERP сис­те­ма, „ди­и­но­ва­тив­на“ ERP сис­те­ма (2in ERP), ко­я­то след дъл­го­го­диш­но ек­с­пе­ри­мен­тал­но при­ла­га­не в бъл­гар­с­ки пред­при­я­тия се е до­ка­за­ла ка­то сис­те­ма, пре­въз­хож­да­ща мно­гок­рат­но всич­ки до­се­гаш­ни сис­те­ми за управ­ле­ние на пред­при­я­тия.

То­ва зна­ние, фор­ми­ра­но в Бъл­га­рия от бъл­гар­с­ки ин­с­ти­тут, има по­тен­ци­а­ла да съз­да­ва но­во ка­чес­т­во ръ­ко­вод­ни кад­ри с хо­лис­тич­но раз­би­ра­не за про­це­си­те и на­ис­ти­на пра­ви­лен и сис­те­мен на­чин на управ­ле­ние. По та­зи при­чи­на, след­ва­ща­та стъп­ка е то­ва да за­поз­на­ем бъл­гар­с­ки­те ели­ти (по­ли­ти­чес­ки, ме­дий­ни, на­уч­ни и сто­пан­с­ки), че на­ша­та дър­жа­ва раз­по­ла­га с ед­но уни­кал­но от­кри­тие, ко­е­то мо­же да из­ве­де, как­то на­ша­та ин­дус­т­рия на ед­но мно­го по-ви­со­ко ни­во, та­ка и да спе­че­ли огро­мен престиж за нас ка­то бъл­га­ри.

А тук в Бъл­га­рия има спо­соб­ни хо­ра, ко­и­то ще раз­бе­рат зна­чи­мост­та от ед­но по­доб­но от­кри­тие и е важ­но да се обе­ди­ним ка­то бъл­га­ри и да ин­вес­ти­ра­ме ре­сур­си – би­ло то идеи или фи­нан­си, в раз­ви­ти­е­то и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на то­ва уни­кал­но зна­ние, ко­е­то е спо­соб­но от­но­во да спло­ти на­шия свят и да ни вър­не по пъ­тя на съ­зи­да­ни­е­то, от­кло­ня­вай­ки ни от пъ­тя на са­мо­у­ни­що­же­ни­е­то, на кой­то се на­ми­ра­ме в мо­мен­та.

В края на пър­вия ни раз­го­вор ти ка­за „Най-важ­но­то е мла­деж­та да се раз­ви­ва и да пла­ни­рат напред, а не от днес за ут­ре!“. Ти си до­бър при­мер за след­ва­не. Мо­ля те, за тво­ят по-об­ши­рен край на ин­тер­вю­то ни в то­зи ред на мис­ли.

След­с­твие на из­клю­чи­тел­но изос­та­на­ла­та ни об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма и на­ла­га­ни­те па­ра­диг­ми за жи­во­та – раз­де­ле­ние, потреб­ле­ние и преслед­ва­не на щас­ти­е­то, мла­ди­те сме все по-разеди­не­ни и все по-по­гъл­на­ти в се­бе си. По-въз­рас­т­ни­те от нас по­ко­ле­ния са да­ли доста на то­зи свят, но и доста са взе­ли. Каз­ват, че труд­ни­те вре­ме­на раж­дат сил­ни лич­нос­ти, ко­и­то до­на­сят доб­ри вре­ме­на, ко­и­то раж­дат сла­би лич­нос­ти. Бли­зо 80 го­ди­ни след края на вто­ра­та све­тов­на вой­на, на­ши­ят свят не се е сблъс­к­вал с тол­ко­ва страш­ни съ­би­тия. Но от пре­ко­мер­но­то потреб­ле­ние и то­ва посто­ян­но преслед­ва­не на щас­тие имен­но чрез потреб­ле­ние, на­ши­ят свят се разяж­да и под­ко­па­ва соб­с­тве­ни­те си осно­ви от вът­ре. Вре­ме е да поглед­нем на нас ка­то хо­ра твор­ци и съ­зи­да­те­ли, а не потре­би­те­ли и да осъз­на­ем, че един­с­т­ве­ни­ят път напред е в раз­ви­ти­е­то ни ка­то об­щес­т­во и раз­ви­ти­е­то на чо­ве­чес­т­во­то ка­то ця­ло. Да се за­вър­нем към оне­зи вре­ме­на, ко­га­то еди­не­ни­е­то, съ­зи­да­ни­е­то и сис­тем­на­та ра­бо­та са дви­жи­ли на­ша­та за­пад­на ци­ви­ли­за­ция.

Ние има­ме огром­на нуж­да от то­ва! Ци­ти­рай­ки по спо­мен Ар­нълд Тойн­би, в своя на­учен труд – „Из­след­ва­не на ис­то­ри­я­та“ – в чо­веш­ка­та ис­то­рия ели­ти­те, пред­вож­да­щи об­щес­т­во­то са два ти­па – съ­зи­да­тел­ни и па­ра­зи­ти­ра­щи, и кой­то елит е в пре­вес, об­щес­т­во­то ко­пи­ра и дейс­т­ва ка­то не­го. За съ­жа­ле­ние, в За­пад­ния свят, па­ра­зи­ти­ра­щи­ят елит до­ми­ни­ра през послед­ни­те 40 го­ди­ни и ефек­ти­те от то­ва се виж­дат нався­къ­де. Ин­ф­рас­т­рук­тур­ни­те проб­ле­ми са без­к­рай­ни, сред­но­то об­ра­зо­ва­ние е из­ця­ло не­а­дек­ват­но за це­ли­те на съ­зи­да­ни­е­то, сис­те­ми­те ни за здра­ве­о­паз­ва­не са на пре­де­ла на си­ли­те си. Те­зи и още ре­ди­ца проб­ле­ми се наблю­да­ват не са­мо в Бъл­га­рия, но и в За­пад­на Ев­ро­па, и в САЩ.

Стъп­вай­ки от­но­во на съ­зи­да­тел­ни­те устои, на­ше­то об­щес­т­во ще из­ле­зе от то­зи по­ро­чен кръг, в кой­то е из­пад­на­ло в мо­мен­та, след­с­твие лип­са­та от сми­съл в жи­во­та. За­що­то сми­съ­лът на жи­во­та на все­ки един чо­век е да съз­да­ва и тво­ри с цел да оста­не в па­мет­та на хо­ра­та, би­ло то чрез съз­да­ва­не на де­ца, ко­и­то да про­дъл­жат се­мей­на­та ли­ния или пък чрез тру­дът си, с кой­то да до­кос­не по-ши­рок кръг от хо­ра.

Та­зи про­мя­на тряб­ва да дой­де имен­но от нас мла­ди­те и тя ня­ма да ста­не от днес за ут­ре. То­ва е про­дъл­жи­те­лен про­цес, кой­то тряб­ва да се ини­ци­и­ра днес, за да мо­же ид­ни­те по­ко­ле­ния да имат ед­но дос­той­но бъ­де­ще.